Спомен за светлина

Слугите на Таим издърпаха Логаин навън. Андрол ги гледаше отчаяно. Таим явно смяташе Логаин за ценна плячка. Обърнеха ли го, останалите от Черната кула щяха да тръгнат лесно. Много от момчетата горе щяха да приемат доброволно съдбата си, ако им го заповядаше Логаин.

„Как може да продължи да се бори?” - помисли Андрол. Величавият Имарин се беше превърнал в хленчеща развалина само след два сеанса, макар че все още не го бяха Обърнали. Логаин беше понесъл повече от десет и все още се съпротивляваше.

Това щеше да се промени, защото Таим вече разполагаше с жени. Скоро след Обръщането на Товейн бяха дошли други, Сестри от Черната Аджа, водени от една ужасно грозна жена, която говореше властно. Другите Червени, дошли с Певара, се бяха присъединили към тях.

Сънна тревога потече през връзката на Певара към Андрол. Беше будна, но замаяна от онази напитка, която й пречеше да прелива. Умът на самия Андрол беше сравнително ясен. Колко време беше изтекло, откакто го бяха принудили да изпие утайката от чашата, дадена първо на Имарин?

„Логаин… няма да издържи дълго.” Пратеното от Певара беше пълно с умора и нарастващо примирение. „Какво ще…” Мислите й прекъснаха, размътени. „Да ме изгори дано! Какво ще правим?”

Логаин изкрещя от болка. Не го беше правил досега. Много лош знак. Евин стоеше на прага и наблюдаваше. Изведнъж се озърна през рамо, сякаш сепнат от нещо.

„Светлина - помисли Андрол. - Би ли могло да е… лудостта му, причинена от покварата? Още ли я има?”

Андрол едва сега забеляза, че е заслонен. Никога не го правеха на пленници, освен ако не са оставили дозата вилняк да изчерпа силата си, за да може да бъдат Обърнати.

Прониза го паника. Той ли щеше да е следващият?

„Андрол? - изпрати Певара. - Имам идея.”

„Какво?”

Андрол закашля през парцала, запушил устата му. Евин се сепна, след това се приближи, извади манерката си и изля вода върху парцала. Аборс - един от блюдолизците на Таим - се беше облегнал на стената. Той държеше щита. Погледна към Андрол, но нещо в другия край на помещението привлече вниманието му.

Андрол закашля още по-лошо, тъй че Евин развърза парцала и го превъртя настрани, за да може да изплюе водата.

- Хайде, тихо вече - каза Евин и погледна към Аборс, който беше достатъчно далече, за да може да го чуе. - Не ги ядосвай, Андрол.

Обръщането на човек към Сянката не беше съвършено. Макар това да променяше предаността им, не променяше всичко в тях. Съществото в главата на Евин си имаше своите спомени, своята личност и - Светлината дано да дадеше - своите слабости.

- Ти убеди ли ги? - прошепна Андрол. - Да не ме убиват?

- Да! - Евин се наведе над него, очите му блестяха трескаво. - Продължават да твърдят, че си безполезен, тъй като не можеш да преливаш много добре, но никой от тях не обича да прави портали и да мести хора през тях. Казах им, че ти ще им ги правиш. Ще го правиш, нали?

- Разбира се - отвърна Андрол. - По-добре е, отколкото да умреш.

Евин кимна.

- Спряха ти вилняка. Ти ще си следващият, след Логаин. На М’хаил най-после му пратиха жени от Великия властелин, жени, които не се уморяват да преливат непрекъснато. С тях и с Товейн и Червените вече трябва да тръгне бързо. М’хаил трябва да има Логаин до края на деня.