Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
С тези несвързани думи един млад човек, маскиран като морски офицер, си проправяше път към масата и пред поразените пикуикисти се изправи фигурата и образът на самия мистър Алфред Джингл.
Злосторникът едва успя да поеме протегнатата от мисис Лио Хънтър ръка, когато очите му срещнаха възмутения поглед на мистър Пикуик.
— Ей! — възкликна Джингл. — Съвсем забравих кочияша, не му дадох нареждания — веднага ще го сторя — връщам се след минута.
— Лакеят или мистър Лио Хънтър ще го сторят незабавно, мистър Фиц-Маршъл — рече мисис Лио Хънтър.
— Не, не — сам ще го сторя — няма да се бавя — след миг се връщам — отвърна мистър Джингл…
И с тези думи той изчезна сред тълпата.
— Ще ми разрешите ли да ви запитам, госпожо рече мистър Пикуик, ставайки от стола си, — кой е този млад човек и къде живее?
— Това, мистър Пикуик, е един състоятелен джентълмен, на когото много бих искала да ви представя отговори мисис Лио Хънтър. — Графът ще бъде очарован от него.
— Да, да — припряно каза мистър Пикуик, — той живее…
— Засега в „Ангелът“, в Бери.
— Бери?
— Бери, Сейнт Едмънд, на няколко мили оттук. Но, за бога, мистър Пикуик, вие не ни напускате, нали? Сериозно, мистър Пикуик, как може да решите да си отивате толкова рано!
Но още преди мисис Лио Хънтър да бе произнесла последните думи, мистър Пикуик се бе втурнал през множеството и бе стигнал в градината, гдето бе догонен от мистър Тъпман, тръгнал по петите на своя приятел.
— Няма смисъл — рече мистър Тъпман. — Отишъл си е.
— Знам — отговори мистър Пикуик, — но аз тръгвам подир него.
— Подир него! Къде? — запита мистър Тъпман.
— В „Ангелът“, в Бери — отвърна мистър Пикуик много бързо. — Знаем ли кого мами той сега в Бери? Измами вече един почтен човек и ние, без да искаме, станахме причина. Той няма повече никого да измами, доколкото това зависи от мене. Аз ще го разоблича! Къде е слугата ми?
— Ето ме, сър — обади се мистър Уелър, изскачайки от уединеното местенце, дето се наслаждаваше на бутилката мадейра, задигната час-два по-рано от масата със закуски. — Тук е вашият слуга, сър. Гордея се с титлата, както казвал „Живият скелет“, когато го излагали на показ.
— Тръгвайте с мен незабавно! — рече мистър Пикуик. — Тъпман, ако остана в Бери, ще можете да дойдете при мен, щом ви пиша. А сега, довиждане!
Безполезни бяха всякакви възражения. Мистър Пикуик кипеше от възбуда и решението му бе твърдо. Мистър Тъпман се върна при своите приятели и само след час удави в бутилка шампанско и весели кадрили всички свои възпоминания за мистър Алфред Джингл или мистър Чарлс Фиц-Маршъл. А в това време мистър Пикуик и Сам Уелър, възкачени на покрива на една пощенска кола, с всяка изминала минута стопяваха все повече и повече разстоянието между тях и приятния стар градец Бери, Сейнт Едмъндс.
Глава шестнадесета
В цялата година няма месец, когато природата да изглежда толкова прекрасна, колкото през месец август. Пролетта носи много красота и май е свеж и цъфтящ месец, и чарът на това годишно време изпъква по-ярко, защото представлява противоположност на зимата. Август няма подобно предимство. Той идва, когато си спомняме само за ведри небеса, зелени поляни и благоуханни цветя — когато сме забравили за снега, леда и мразовитите ветрове, изтрити напълно от паметта ни, тъй както са изчезнали и от земята — и все пак колко приятно е това годишно време! Овощни градини и житни поля ехтят от жуженето на труда; дърветата се огъват, натежали от сочни плодове, и клоните им опират земята; а житото, стъкмено в гиздави снопи или олюляващо се от нежното докосване на всеки лек полъх, сякаш ожида за сърпа, обагря пейзажа със златисти оттенъци. Сладостна нега обгръща цялата земя; и като че настроението на това годишно време се предава и на каруците — само окото долавя забавеното им движение из ожънатите нивя и нито един рязък звук не дразни слуха.