Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Мистър Пикуик — обърна се към него мисис Лио Хънтър, — трябва да ми обещаете, че няма да се отделяте от мене целия ден. Има стотици хора тук, на които трябва непременно да ви представя.
— Много сте любезна, госпожо — рече мистър Пикуик.
— О, ето ви най-напред моите момиченца; аз почти ги бях забравила — каза Минерва, сочейки небрежно две вече пълнолетни девойки — едната към двадесет, а другата година или две повече; те бяха облечени съвсем по детски: дали за да изглеждат самите те по-малки или майка им по-млада — за това мистър Пикуик не ни уведомява изрично.
— Колко са красиви! — възхити се мистър Пикуик, щом момиченцата, бидейки представени, се отдалечиха.
— Те страшно приличат на майка си, сър — забеляза мистър Пот величествено.
— Ах вие, шегобиец! — извика мисис Лио Хънтър и закачливо чукна редактора по рамото с ветрилото си (Минерва с ветрило!).
— Но, скъпа мисис Хънтър — рече мистър Пот в обичайната си роля на ласкател в Леговището, — вие прекрасно знаете, че когато на миналогодишната изложба на Кралската академия бе показан вашият портрет, всички питаха дали това сте вие или по-малката ви дъщеря; тъй много си приличахте, че човек не можеше да ви различи една от друга.
— Добре, дори да е било тъй, защо трябва да го повтаряте в присъствието на чужди хора — рече мисис Лио Хънтър, удостоявайки с ново потупване дремещия лъв на „Ийтъисуилска газета“.
— Графе, графе! — изписка мисис Лио Хънтър към една минаваща край тях особа с огромни бакенбарди и чуждестранен мундир.
— А? Искате мен? — рече графът, като се обърна към тях.
— Искам да представя един на друг двама изключително умни мъже — отвърна мисис Лио Хънтър. — Мистър Пикуик, много ми е приятно да ви представя на граф Сморлторк — и бързо пошепна на мистър Пикуик: — Известният чужденец… Събира материали за своя голям труд върху Англия… хм!… Граф Сморлторк, мистър Пикуик.
Мистър Пикуик поздрави графа с всичкото почитание, дължимо на такава велика особа, а графът измъкна куп листчета.
— Как казвате, мисис Хънт? — запита графът, усмихвайки се благосклонно на щастливата домакиня. — Пиг Виг или Биг Виг62… как наричате… адвокат, а?… А така… разбрал, Биг Виг… — И графът се залови да вписва в едно от листчетата си името на мистър Пикуик и че е съдия по професия, отдето произлиза и името му, но мисис Лио Хънтър го прекъсна.
— Не, не, графе — рече дамата, — Пикуик.
— Аха, разбира — отвърна графът, — Пийк… име на кръщение… Уийкс… име на фамилия… добро… много добро. Пийк Уийкс. Как вие, Уийкс?
— Много добре, благодаря — отвърна мистър Пикуик с обичайната си учтивост. — Отдавна ли сте в Англия?
— Дълго… много дълго време… две седмици… повече.
— И още дълго ли ще останете?
— Една седмица.
— Трябва много да работите — забеляза усмихнат мистър Пикуик, — за да съберете всички необходими данни в такъв срок.
— О, те вече събрани — заяви графът.
— Нима? — учуди се мистър Пикуик.
— Те тук — добави графът, като се чукна по челото многозначително. — Голяма книга у дома… пълна с бележки… музика, картина, наука, поезия, политика… всички неща.
— Думата политика, сър — рече мистър Пикуик, — представлява сама по себе си трудна за проучване необозрима величина.
— А! — възкликна графът, изваждайки отново своите листчета. — Много добре… Чудесни думи да почне глава. Глава четиридесет и седем: „Политика“. Думата политика наставлява сама по себе си…
И тъй мисълта на мистър Пикуик биде вписана в бележките на граф Сморлторк с украшения и допълнения, подсказани от неговата преливаща фантазия или предизвикани от не дотам доброто познаване на езика.
— Графе — рече мисис Лио Хънтър.
— Мисис Хънт? — отзова се графът.
— Това е мистър Снодграс, приятел на мистър Пикуик и поет.
— Стоп! — извика графът и пак на бял свят излязоха неговите листчета. — Глава „Поезия“… „Литературни приятели“… Име Сноуграс… Много добре. Представен на Сноуграс… велик поет, приятел на Пийк Уийкс, от мисис Хънт, която написала друга сладка поема. Как беше името? „Жаб“… „Усмърдяващия жаб“… Добро, много добро наистина. — И графът прибра листчетата си и с множество поклони и благодарности се отдалечи, крайно доволен от току-що направените извънредно ценни и съществени допълнения към натрупаните вече сведения.
62
Пиг Уиг — свинска перука; Биг Уиг — голяма перука, носена от служителите на Темида.