Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Аз прекалих — рече той, — доста прекалих. Тъпман, подайте ръка.
Мрачната сянка изчезна от лицето на мистър Тъпман и той поривисто сграбчи ръката на своя приятел.
— Аз също прекалих — рече той.
— Не, не — прекъсна го мистър Пикуик, — вината е моя. Ще се облечете в зелено кадифено палтенце, нали?
— Не, не — отвърна мистър Тъпман.
— Ще го сторите заради мене — настоя мистър Пикуик.
— Добре тогава, ще го сторя — рече мистър Тъпман.
Решено бе мистър Тъпман, мистър Уинкл и мистър Снодграс да се маскират и тримата. Така мистър Пикуик, воден от мекото си добро сърце, се съгласи с едно начинание, което трезвият му разум отхвърляше — по-ярък пример за неговия благ характер едва ли би могъл да се измисли, дори и събитията, отбелязани на тези страници, да бяха изцяло плод на въображение.
Мистър Лио Хънтър не бе преувеличил възможностите на мистър Соломон Лукас. Неговият гардероб бе богат, пребогат — не строго класически може би, не и съвсем нов, не съдържаше и един-единствен костюм дори ушит точно в стила на който и да е век или епоха, но затова пък всичко беше украсено повече или по-малко с пайети; а има ли нещо по-хубаво от лъскавите пайети! Би могло да се възрази, че те не са подходящи за дневна светлина, но всеки знае как блещукат при запалени лампи; и съвсем ясно е, че ако някои хора устройват маскен бал посред бял ден и дрехите не изглеждат тъй красиви, както биха изглеждали вечерно време, виновни са само хората, които дават подобни костюмирани балове, а в никой случай не са криви пайетите. Такива бяха убедителните разсъждения на мистър Соломон Лукас; и под влиянието на тези доводи мистър Тъпман, мистър Уинкл и мистър Снодграс решиха да се издокарат в костюми, които мистър Лукас, ръководен от своя вкус и опитност, препоръча като особено подходящи за случая.
Наета бе карета от „Градският герб“ за превоза на пикуикистите и в същото заведение бе поръчана колесница, предназначена да отведе мистър и мисис Пот до имението на мисис Лио Хънтър, за което мистър Пот в израз на признателност за получената покана бе вече с увереност предсказал в „Ийтънсуилска газета“, че „зрелището ще бъде възхитително и очарователно в своето разнообразие — ослепителен блясък и красота и дарование — щедра и разточителна изява на гостоприемство, а главно — едно великолепие, омекотено от най-изискания вкус, безукорна хармония от най-благороден и превъзходен порядък — в сравнение с което баснословният разкош на приказния източен свят би изглеждал оцветен от такива тъмни и мрачни багри, каквито неминуемо се таят в душата на злъчното, недостойно създание, дръзнало да опетни с отровата на своята завист приготовленията, осъществявани от добродетелната и високоуважавана дама, пред чийто олтар поставяме тази скромна дан на нашето възхищение“. Последните редове на хаплив сарказъм бяха насочени срещу вестник „Независимост“, който, не получавайки въобще покана, се бе заел в четири поредни броя да осмива цялото това начинание, и то с най-едър шрифт, като печаташе всички прилагателни с главни букви.
Утрото настъпи. Приятна гледка представляваше мистър Тъпман в разбойническия си костюм с възтясно палтенце, опнато като игленик на гърба и раменете му; бедрата му бяха пристегнати в къси кадифени панталони, а нозете под колената — с някакви сложно намотани навуща, към които разбойниците имат особена слабост. Забавно бе да се види откритото му простодушно лице, разкрасено с огромни мустаци и натъркано с горена тапа, надничащо от разтворената яка на ризата; и да се любува човек на конусовидната шапка, окичена с панделки във всевъзможни цветове, сложена по принуждение върху коленете му, тъй като никое покрито превозно средство не би позволило някому да я сложи на главата си. Също тъй смешен и мил беше видът на мистър Снодграс с късите бухнали панталони от син сатен, с пелерина, бели копринени чорапи, обувки и гръцки шлем; а това, всеки знае (ако пък не знае, мистър Соломон Лукас знаеше), е било обичайното, автентично, всекидневно облекло на трубадурите от най-ранната епоха, та чак до времето, когато окончателно са изчезнали от лицето на земята. Всичко това бе приятно, но бе нищо в сравнение с ликуването на струпалия се народ, когато каретата спря зад колесницата на мистър Пот, която пък бе спряла пред вратата на мистър Пот, и самата врата се разтвори, за да се появи великият Пот, предрешен като руски съдебен пристав с огромен камшик в ръка — тънък намек за суровата и страшна мощ на „Ийтънсуилската газета“ и за ужасните удари, стоварвани от нея върху нарушителите на обществения ред.