Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Аз по-лесно бих заподозрял…
— Много естествено — прекъсна го мистър Мийгълс, — така му и казах. Но цяла сутрин ни трябваше, за да прескочим тази стена и съмнявам се дали друг освен мене (той отдавна ме обича) би успял да прехвърли крака му през нея. И тъй, Кленъм, като преодоляхме тази делова пречка, той постави условието, преди сам да говори с вас, аз да прегледам сметките му и да си съставя мнение лично за себе си. Прегледах му сметките и си съставих мнение. „Общо взето, «за» ли е или «против»“, пита ме той. „За“, отговорих аз. „И, тогава, казва, добри ми приятелю, можеш да дадеш на мистър Кленъм възможността и той да си състави мнение. Аз пък за да го улесня да стори това безпристрастно и напълно необезпокояван, ще замина от града за една седмица.“ И той замина — каза мистър Мийгълс. — Така блестящо завърши цялата история.
— А мен ме остави — додаде Кленъм, — изпълнен с дълбоко възхищение към неговата искреност и неговата…
— Странност — пресече го мистър Мийгълс. — Така си и знаех!
Тази не беше точната дума на устните на Кленъм, но той не пожела да прекъсне добродушния си приятел.
— А сега — допълни мистър Мийгълс — можете да започнете проучването веднага щом сметнете за уместно. Аз се наех да ви обясня неясните неща, но обещах да остана напълно безпристрастен и да не правя нищо повече от това.
Започнаха работата в Двора на кървящото сърце още същия предобед. Опитното око лесно улавяше малките странности в начина, по който мистър Дойс бе ръководил работите си, но това всъщност бяха малки хитроумни опростявания на някои затруднения и по-правият път към желаната цел. Че книгите му не бяха водени редовно и че се нуждаеше от помощ, за да разшири работата си, беше очевидно; но всички резултати от дългогодишната му дейност бяха подробно описани и лесно се установяваха. Нищо не бе направено, за да се придаде по-лъскав облик на още недовършените опити; всичко си беше в истинския му работен вид, в някакъв недодялан, но добър ред. Многобройните сметки и постъпления, нанесени със собствения му почерк, не бяха много краснописно подредени, но бяха ясни и водеха направо към делта. Артър си помисли, че едно много по-изискано и подредено деловодство — като, да речем, това на Министерството на разтакането — би било много по-безполезно, защото умишлено бе водено така, че да е неясно.
Три-четири дни прилежна работа му помогнаха да овладее всички факти, които би трябвало да знае. Мистър Мийгълс бе на услугите му през цялото време, винаги готов да освети всяко неясно ъгълче със своето ярко фенерче, останало му от времето на везните и лопатката. Те се споразумяха помежду си за сумата, която би трябвало да се предложи, за да се участвува наполовина в предприятието, и тогава мистър Мийгълс разкъса печата на една записка, в която Дениъл Дойс бе означил исканата от него сума; тази сума беше дори по-малка. И така, когато Дениъл се върна, намери нещата окончателно решени.
— Сега вече мога да ви кажа, мистър Кленъм — каза той и сърдечно му стисна ръката, — че и със свещ да го бях търсил, не бих намерил друг съдружник, който повече да ми е по сърце.
— Аз ще кажа същото — отвърна Кленъм.
— Аз пък ще кажа за двама ви — допълни мистър Мийгълс, — че добре си подхождате. Вие го дръжте здраво, Кленъм, с присъщия ви здрав разум, а пък ти се дръж здраво за фабриката, Дениъл, с твоя…
— Нездрав разум, нали? — прекъсна го Дениъл с милата си усмивка.
— Наречи го, както си щеш — и тогава всеки ще бъде десницата на другия. А сега аз като практичен човек подавам десница и на двама ви.
Сделката се извърши за около месец. В резултат на това личните средства на Артър намаляха до няколкостотин лири; но пред него се разкри една дейна и многообещаваща работа. Тримата приятели вечеряха заедно в деня на голямото събитие; работниците от фабриката и техните жени и деца също празнуваха и вечеряха заедно; дори целият Двор на кървящото сърце вечеря с тях и здравата се гости с месо. Но не изминаха и два месеца, Дворът на кървящото сърце отново свикна с недояждането и пиршеството отдавна бе забравено; от новото съдружие нова изглеждаше само боята върху надписа на вратата: „Дойс и Кленъм“; и дори и на самия Кленъм бе започнало да му се струва, че води работите на фирмата от години насам.