Пражкото гробище

Не било ясно и откъде идвала антиеврейската полемика, която често оживявала разговорите в салона. Дали това била омразата на социалистите към еврейския капитализъм, чийто представител бил прочутият Туснел, или от мистическия антисемитизъм, идващ от Юлиана Глинка: тясно свързана с руските окултни среди, тя не била забравила ритуалите на бразилското кандомбле, в които я инициирали като момиче, когато баща й работел като дипломат, а била и от най-близките на великата пророчица на парижкия окултизъм от онова време мадам Блаватска.

Недоверието на Жюлиет Адам към евреите било неприкрито и Симонини присъствал на една вечер, по време на която били четени на глас няколко откъса от руския писател Достоевски, който явно бил използвал разкритията за Великия кахал на Брафман, с когото Симонини се бил срещал.

— Достоевски казва, че понеже многократно са губили територията и независимостта си, законите и дори донякъде религията си, но въпреки това са оцелявали още по-единни отпреди, тези толкова витални, толкова изключително силни и енергични хора не биха могли да устоят на всичко това, без да си имат държава, поставена над съществуващите държави, една status in statu156, която те са опазвали винаги и навсякъде, дори в периодите на най-страшните преследвания срещу тях, като се изолирали и чуждеели от народите, с които живеели, но без да се сливат с тях, придържайки се към един фундаментален принцип: „Дори ако си разпилян по цялата Земя, няма значение, вярвай, че всичко, което ти е обещано, ще стане, а дотогава живей, оцелявай, присъединявай се, възползвай се и чакай, чакай…“

— Този Достоевски е голям майстор на реториката — коментирал Туснел. — Виждате ли как започва с разбиране, симпатия, осмелявам се да кажа дори уважение към евреите: „Може и аз да съм враг на евреите, така ли? Може ли изобщо някой да е враг на тази нещастна раса? Обратното, казвам и пиша, че всичко, което се изисква от чувството за човечност и справедливост, всички изисквания на човечеството и на християнския закон трябва да бъде направено за евреите…“ Хубаво обещание. Но после пък показва как тази нещастна раса се опитва да унищожи християнския свят. Брилянтен ход. Не е нещо ново, защото може би не сте чели „Комунистически манифест“ на Маркс. Започва със силен театрален ефект: „Един призрак броди из Европа“, после ни предлага история от птичи поглед на социалните борби от древния Рим до днес, а от страниците, посветени на буржоазията като революционна класа, ти спира дъхът. Маркс ни показва тази нова неустоима сила, която преминава през цялата планета, нещо като дъха на Създателя в началото на Битие. И в края на тази възхвала (която, кълна се, е истински възхитителна) ето че на сцената се появяват подземните сили, породени от триумфа на буржоазията: капитализмът изважда от недрата си собствените си гробокопачи, пролетариите. И те заявяват: „Сега ние искаме да ви унищожим и да ви вземем всичко, което е било ваше“. Прекрасно. Така постъпва Достоевски с евреите, оправдава заговора им, който позволява тяхното оцеляване в историята, и ги разобличава като враг, който трябва да бъде унищожен. Достоевски е истински социалист.