Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Добър ден, любима моя — посрещна Жозефин дъщеря си, оглеждайки я от глава до пети. — Наспа ли се?
— Мамо! Мамо! Получих витрините! Възложиха ги на мен! На мен! Току-що се обади мис Фарланд, тръгвам! В пет следобед имам среща с нея в офиса й в Лондон! Суперяко, гениално, страхотно, мегатренди, край на унинието, ура, ура, аз съм босът!
— Тръгваш за Лондон? — повториха в един глас като ехо Жозефин и Шърли. — Ами…
За малко да добавят, ами Гари, но се сепнаха навреме.
— … не е ли малко внезапно…? — попита Жозефин.
— Мамо! Възложиха ми аранжирането на витрините! Видя ли, бях права! Права бях! Мога ли да си взема останалото от заека със сос от горчица за довечера? Няма да имам време за пазар, а не знам дали момчетата са оставили нещо в хладилника.
И тя се върна в стаята си да си приготви сака във възцарилата се тишина.
— Отваряй си широко ушите! Ще присъстваме на жестока сцена! — предупреди Шърли.
— Не може ли да се задържи на място поне за секунда! Откъде ли го е наследила? — оплака се Жозефин. — Сега той ще бъде съкрушен.
— Беше предупреден. Знаеше много добре, че няма да я промени и да направи от нея примерна домакиня.
— Сънувах ли, или телефонът ти звъня? — попита Гари, облегнат на лакът в леглото.
Ортанс го погледна и отново се възхити колко е красив, колко е красив само! Прииска й се да преживее отново нощта.
— А, буден ли си? — попита тя с леко дрезгав глас.
— Освен ако не спя с отворени очи! — иронизира я той.
Ортанс бе отворила гардероба и хвърляше дрехи в сака си.
— Какво правиш? — попита Гари, придърпвайки възглавниците към себе си.
— Събирам си нещата. Тръгвам за Лондон.
— Сега, веднага?
— Мис Фарланд ми определи среща днес следобед точно в пет часа. О, пардон, Пола. Каза ми отсега нататък да я наричам Пола…
— Спечелила си конкурса?
— Да.
— Поздравления! — заяви той, лягайки отново и обръщайки лице към стената.
Ортанс го изгледа разочаровано. О, не, изстена тя наум, не, не ми се сърди, не ми го причинявай. И без това ми е толкова тъжно, че трябва да тръгвам…
Тя седна на леглото и заговори на обърнатия към нея гръб.
— Опитай да ме разбереш. Това е моята мечта, мечтата ми, която се сбъдва.
— Много се радвам за теб… може би не го показвам, но всъщност съм весел и засмян! — промърмори той, забил нос във възглавницата.
— Гари… моля те… Искам да направя нещо голямо в живота, искам да вървя напред, да успея, да стигна до върха, за мен това означава всичко.
— Всичко? — повтори той иронично.
— Гари… това бе страхотна нощ. Повече от страхотна. Никога не съм вярвала, че… Струваше ми се, че ще се побъркам, ще се побъркам от удоволствие, от щастие…
— Много благодаря, скъпа — прекъсна я Гари. — Дълбоко съм развълнуван, че съм се оказал на висота.
— Досега никога не съм изпитвала подобно нещо, Гари, никога…
— Обаче си се втурнала за Лондон, подреждаш си сака с надеждата, че няма да се събудя.
Той продължаваше да лежи с гръб към нея. Един ужасно сърдит гръб.
— Това е невероятна възможност, Гари. И ако не отида…
— Ако не застанеш мирно пред мис Фарланд?
— Ако не отида, може някой или някоя друга да заеме моето място!
— В такъв случай върви, Ортанс, бягай, лети, скачай в Евростара, падни в краката на мис Фарланд… не те задържам. Много добре разбирам. Логично… Или по-скоро трябва да кажа, такава е твоята логика.
— Но аз не те напускам заради друг!
— Заради две тъпи витрини на „Хародс“! Най-просташкият магазин в Лондон! Но и аз съм си виновен! Обикновено съм по-прозорлив по отношение на момичетата.
Ортанс го изгледа, останала без дъх. Не можеше да казва такова нещо! Да я слага на един кантар с другите момичета. С всичките ли момичета прекарваше такива нощи? Невъзможно. Тази нощ беше единствена и неповторима. За него не можеше да е другояче. Невъзможно, абсолютно невъзможно.
— Но това не означава, че изтривам преживяното тази нощ от двама ни — настояваше тя, натъртвайки на „двама ни“.
— А кои са тези „двама“? — попита той, обръщайки се към нея.