Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Все едно се събуждаш от един кошмар, за да попаднеш в още по-лош. Седнах, сърцето ми бумтеше, опипом затърсих ключа за лампата, но с ужас осъзнах, че не съм си в стаята. Странни форми и непознати сенки се тълпяха край мен, нищо не ми подсказваше къде се намирам. Няколко мига съвсем не бях на себе си и се чудех дали не съм мъртъв. Тогава усетих тяло на спящ човек до мен. Отдръпнах се инстинктивно, а после внимателно го боднах с лакът. То не помръдна. Минута-две лежах в леглото и се опитвах да си събера мислите, а след това станах, намерих дрехите си, облякох се надве — натри в тъмното и си тръгнах.
Когато излязох навън, се подхлъзнах на заледено стъпало и забих глава в тридесетсантиметровия сняг. За кратко лежах, без да помръдвам, после застанах на колене и се огледах, защото не можех да повярвам на очите си. Няколко снежинки бяха едно, но никога не съм предполагал, че времето може да се помени толкова внезапно и толкова много. Цветята и поляната бяха погребани, всичко бе изчезнало. Докъдето ми стигаше погледът, виждах само ширналия се девствен сняг, синкав и блестящ.
Ръцете ми бяха ожулени, а лакътят — насинен. С известни усилия се изправих на крака. Обърнах се, за да видя откъде съм дошъл, и с потрес установих, че съм излязъл от сградата, където живееше Бъни. Неговият прозорец на партера ме гледаше — черен и безмълвен. Сетих се за резервния му чифт очила, празното легло и усмихващите се семейни снимки в тъмното.
Стигнах до стаята си по объркан и заобиколен път и без да свалям палтото или обувките си, се проснах на леглото. Лампите бяха запалени, чувствах се необяснимо разголен и уязвим, но не исках да ги изгасям. Леглото леко се поклащаше, като сал, опрях единия си крак на пода, за да го спра.
Заспал съм и няколко часа спах непробудно, събудих се от удар по вратата. Паниката ме сграбчи отново, докато се опитвах да се изправя, а палтото ми някак се бе увило около коленете ми и сякаш ме нападаше с устрема на живо същество.
Вратата изскърца и се отвори. После настана мълчание.
— Какво, по дяволите, ти става? — попита някой троснато.
Франсис стоеше на прага. Едната му ръка с надяната на нея черна ръкавица, бе върху дръжката на вратата. Гледаше ме, сякаш се бях побъркал.
Спрях да се боря и се проснах на възглавницата. Бях толкова радостен да го видя, че ми се щеше да се разхиля, а бях толкова дрогиран, че най-вероятно съм го направил.
— Франсоа — казах идиотски.
Затвори вратата и тръгна към леглото, спря се до него и ме загледа отгоре. Наистина беше той — сняг в косите и сняг по раменете на дългото му черно палто.
— Добре ли си? — попита след дълга и присмехулна пауза.
Разтрих очи и отново опитах.
— Здравей. Извинявай. Добре съм. Наистина.
Стоеше и ме гледаше, а лицето му бе напълно безизразно. Не ми отговори. Свали палтото си, остави го на облегалката на един стол и попита:
— Искаш ли чай?
— Не.
— Добре, но ако нямаш нищо против, аз ще си направя.
Бях успял донякъде да се съвзема, когато се върна. Сложи чайника на радиатора и взе няколко пакетчета чай от шкафа на бюрото ми.
— Ето, изпий една чаша силен чай. В кухнята няма мляко.
Беше истинско облекчение да е до мен. Изправих се и си изпих чая, докато той си сваляше обувките и чорапите. Сложи ги на радиатора да се сушат. Стъпалата му бяха дълги и тесни, прекалено дълги за слабите му и кокалести глезени. Сви пръстите на краката си и ме погледна.
— Отвратителна нощ. Излизал ли си?
Разказах му малко за вечерта, като пропуснах частта с момичето.
— Боже мой — каза той и вдигна ръка, за да отпусне яката си. — Просто си седях в апартамента, изтръпнал от отвращение.
— Чувал ли си се с някого?
— Не. Майка ми се обади към девет, не можех да говоря с нея. Казах й, че пиша курсова работа.
По някаква причина очите ми се отклониха към ръцете му, които несъзнателно не спираха да играят по плота на бюрото. Той видя, че съм забелязал и ги постави с дланите надолу.
— Нерви.
Известно време седяхме, без да си продумаме. Оставих чашата си на перваза на прозореца и се облегнах назад. Демеролът бе задействал някакъв странен, Доплеров ефект в главата ми, като свистенето на автомобилни гуми, когато колата ускорява и изчезва в далечината. Оглеждах стаята като през мъгла — колко дълго, не знам, но постепенно осъзнах, че Франсис ме гледа съсредоточено и сериозно. Измърморих нещо, станах и отидох до бюрото, за да взема алка зелцер.