Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Военният надзирател, който беше умрял - американец от латвийски произход, известен като Смоуки Джо - беше неприятен тип, от тези, които ти чупят ръката, а после те ритат, задето не си козирувал. Бяха го намерили да плава по очи в страничен вир на бърза река и макар че някой бе положил усилия да изглежда, че е паднал от разнебитен въжен мост, аз не бях убеден.
Избрах специалист по разпити от ЦРУ, от персонала на затвора, защото като телосложение беше горе-долу колкото Смоуки Джо, и без да му казвам защо, поисках от него да ме придружи до моста. Десетина от колегите му и дори повече надзиратели дойдоха с нас, защото всички очакваха да обясня своята версия за случилото се. Вместо това извадих дълго ластично въже. Прекалено разтревожен да не се изложи пред колегите си, типът от ЦРУ почти не възрази, когато завързах единия край на въжето около глезена му, а другия - за дебела дървена греда, и му казах да скача.
Скочи или имитирахме блъскане пет пъти и бързо установихме две неща - не е възможно при тези условия Смоуки Джо да е оставил кървавото петно върху морена на ската, на половината от разстоянието до долу, и второ - че на специалиста по разпити импровизираните бънджи скокове не му понасят добре.
Кървавото петно означаваше, че надзирателят е бил хвърлен от моста като копие и че за човек с неговото телосложение вероятно са били нужни двама души. Не беше трудно да стесня кръга на заподозрените - мостът се използваше само от надзирателите в затвора, които минаваха по него, за да купуват евтина пиячка от един лагер на контрабандисти край близката граница, или от търговци на опиум, за да избегнат граничната охрана по главния път. Реших, че са търговците на опиум.
Няколко дни по-късцо се скрих под скалист зъбер близо до моста с шестима войници от специалните сили, придадени към ЦРУ. Малко преди залез чухме някой да приближава - суров тип, от планинските племена, ако се съдеше по лицето му. Беше бос и гол до кръста, през ребрата му минаваше дълъг белег, вероятно от мачете. На рамото му висеше карабина М16, а на гърба му - мръсна раница с Мики Маус. В нея несъмнено имаше блокчета опиум № 2, увити в парцали, поели своя път към улиците на Америка и Европа.
Тананикаше песен на Елтън Джон през потъмнелите си зъби, когато командосите се нахвърлиха върху него. Мелодийката замря в гърлото му, карабината падна на земята, не му остана време да извади дългото мачете, което носеше. Гледаше ме със смесица от непокорство и омраза. След като слушах две минути приказките му как рядко минавал по пътеката и че преди седмица бил в Чиан Май, разбрах, че лъже.
Реших да го закарам в затвора от бетонни блокчета, защото няколко дни в убийствената горещина на единичните килии вероятно щяха да го направят по-сговорчив. Хората от ЦРУ - повечето от тях харесваха Смоуки заради готовността му да удря затворниците, без да му се казва втори път - имаха други идеи. Не искаха да губят време да разпитват този човек или да питат младежа от Дивизията дали могат поемат разпитите.
След като решиха да приложат това, което наръчниците им срамежливо наричат „усъвършенствани техники за разпит“, напълнили голяма бетонна вана в банята на затворническата болница с вода. Когато водата стигнала до горния ръб, довлекли арестанта - с вързани очи, с оковани ръце и крака.
Почти веднага съжалих, че не бях настоял пред онези от Управлението да оставят случая на мен, защото е мой, и да се прибират в клетките си. Разбира се, можеш да убедиш сам себе си, че правилата на живота са различни, когато работиш в полза на националния интерес, но онзи случай все пак беше твърде далече от това. Като се замисля сега, струва ми се, че съм се стъписал или просто съм искал да съм част от екипа - психология на малката група, както го наричат специалистите. Каквато и да беше причината, тогава си замълчах.
Останал по протрити долни гащи, с превръзка на очите, за да не вижда нищо, за да няма представа къде е и какво се случва, онзи тип вече почти беше изпаднал в паника, когато го завързаха с лице нагоре за голяма дъска и я вдигнаха от пода.
Четирима - очевидно с добър опит в прилагането на техниката - я занесоха до ваната и я наклониха, така че главата му да се потопи почти изцяло, без носа и устата. Той опита да се съпротивлява - безполезно - и от тежкото му дишане личеше, че си мисли, че всеки момент ще наклонят дъската още два сантиметра и ще го удавят.