Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Одеяла, нали?
- Разбира се, че одеяла. Взети направо от отделенията за болни от едра шарка. Това е било преди близо триста години и от тогава много неща са се променили. Не следиш ли новините? Всяка седмица хващат и изтеглят от магазините отровни храни за домашни любимци, произведени в Китай, разредени пасти за зъби или детски храни, заразени с меламин. И това са инциденти. Представи си колко лесно би било нещо такова да се направи умишлено.
Вдигна очи, за да види дали следя мисълта му - имах усещането, че бие барабана от години, но никой не му обръща внимание.
- Слушам - подканих го.
Говореше тихо, но не от умора, а от примирение.
- Виж, вече всичко се произвежда в чужбина. Произвеждаме ли изобщо нещо сами вече? Когато разчиташ на внос до такава степен, няма сигурност. Няма истинска сигурност. Кой би се занимавал с вектори? Не съм паникьор, аз съм учен, и мога да ти кажа да не се занимаваш с такива неща. Търси заразени вещи. Открий нещо обикновено, с което патогенът може да дойде в страната - нова версия на заразеното одеяло. Така би действал един модерен, интелигентен враг.
Прокара длан там, където някога е била косата му.
- Стар съм и съм уморен, но това ще се случи - и ще се случи така, както казвам. Един писател, Робърт Луис Стивънсън, някога е казал, че „рано или късно всички ние ще седнем на пиршество от последици“. Бил е прав - така че, казвам аз, намери си стол и вземи вилица, защото идва времето, което всички ние ще трябва да дъвчем.
11.
Когато пристигнах в конефермата, имах вяра. Вярвах в рокендрола, американската мечта и равенството между хората. Най-много вярвах обаче, че едно издирване в световен мащаб и проверките на телесната температура по граничните пунктове ще накарат един укриващ се арабин да не дръпне предпазния щифт на гранатата.
Когато си тръгвах, все още вярвах в рокендрола, но в почти нищо друго. Нервният старец с прозрачната кожа ме бе убедил, че „модерният, интелигентен враг“, както го наричаше, никога няма да бъде хванат, ако търсим сред обичайните заподозрени. Нито пък ще има някакви си доброволно заразили се самоубийци.
Когато минах по трилентовия му път и подкарах към летището, осъзнах, че преследваме съвсем нов вид терорист. Видях бъдещето и си дадох сметка, че дните на фанатизирания фундаменталист са минало. На негово място идва ново поколение, а човекът с едрата шарка - високообразован, на „ти“ с технологиите - е може би сред първите. Пещерните обитатели с техните окичени с бомби колани и пътнически самолети, превърнати в ракети, започваха да приличат на телефон с шайба. Аз си имах работа със смартфон. Ами ако действа соло? Ако е направил всичко това сам, постижението му ще е още по-смайващо.
Никой не обича да си мисли, че може да си е намерил майстора, особено ако е агент от разузнаването, избран и обучен да е най-добрият на бойното поле, но това беше моят вече дълбоко вкоренен страх, когато пристигнах на летището. И трябва да кажа - докато със Сарацина кръжахме все по-близо един до друг през следващите седмици, - не открих нищо, което да ми помогне да прибера това чувство в калъфа му. Беше брилянтен във всичко, с което се заемаше.
И така, когато оставих наетата кола на летището, минах през контролния пункт и се качих на самолета за летище „Ла Гуардия“, Ню Йорк, бях в доста мрачно разположение на духа. Оттам взех такси до летище „Кенеди“ - вече бях агент, който пътува точно както би пътувал всеки федерален агент от Манхатън - и се прехвърлих на полета за Истанбул, който беше след само двайсет минути.
Следващите шест часа преглеждах електронна поща, снимки и записки, които очертаваха живота на Броуди Уилсън - скелета на живота му. Едва когато добавих плът към костите - децата ми получиха имена, рождени дати, които бих си спомнил дори при затруднени обстоятелства, като слушах кошмарната музика, записана на плейъра - затворих капака на компютъра и наклоних облегалката назад.
Не смятах да спя. Исках да помисля за другото нещо, което се въртеше в ума ми - какво има в папката ми.
12.
Виждал съм хора, които са толкова изплашени, че се изпускат. Виждал съм как хора, които скоро ще умрат, получават ерекция.
Но съм виждал само един човек, дотолкова изпълнен с ужас, че да направи и двете.
Беше един арестант от Дои Сам Муан, тайния затвор на ЦРУ, скрит в беззаконната джунгла по границата между Тайланд и Бирма. Както стана дума, отидох там, когато бях млад, защото един от надзирателите беше умрял при съмнителни обстоятелства и предвид природата на мрачните изкуства, които се практикуваха зад стените на този затвор, и ценността на затворниците, всяка странна смърт трябваше да бъде разследвана. Задачата ми беше това, колкото и зелен и неопитен да бях.