Острието на Тишал

Ейвъри Шанкс.

Сопито отново тикна палмпада към него.

— Къде е това дете?

— Попитай шибания ми адвокат — процеди Хари през зъби.

Но още не беше успял да довърши фразата си, когато Шанкс вдигна ръка към района на играта и трима от охранителите на „Синтек“ тръгнаха към входа на ДетЗоната.

— Шанкс! — изкрещя Хари. Ледената буца в гърдите му се беше превърнала в огън. — Остави я на мира! Остави я на мира, мамка му!

Той понечи да се хвърли към нея, но сопитата болезнено го сграбчиха за ръцете. Онзи с шоковата палка го ръгна в ребрата и Хари се принуди да спре; ако не го беше направил, Фейт щеше да види как сопитата го пребиват — може би дори до смърт. Не можеше да ѝ причини това.

Когато Шанкс чу вика, тя се обърна, демонстрирайки му зъбите си. Приближи се към него; мускулестият ѝ бодигард я следваше като сянка.

— Здравей, Хари — каза тя подигравателно. — Наслаждаваш ли се на конвента?

— Само ако докоснеш дъщеря ми, Шанкс, заклевам се, че…

Фалшивата ѝ усмивка веднага изчезна, а в бисерно сините ѝ очи се появи изражение на жесток триумф.

— Тя не е твоя дъщеря — отсече Шанкс. — Там е работата.

Хари се вцепени. Не можеше да почувства краката си; или байпасът беше излязъл от строя, или беше на път да припадне; не можеше да разбере кое от двете е истината.

— Разбираш ли, аз мога да я докосвам — рече Шанкс. — Но ти не можеш. Един обикновен ДНК тест ще докаже, че тя е Шанкс. Тя е Бизнесмен. Разбираш ли какво означава това, Майкълсън? А?

Хари не можеше да отговори — нямаше достатъчно въздух в гърдите си.

— Тя е твърде млада, за да може да даде съгласие. Това означава, че всеки път, когато си я докосвал, си извършвал насилствен контакт с висша каста. — Тя оголи зъбите си като пантера. — Ако знаех това преди шест години, щях да те размажа и да те изпратя в социален лагер само защото си ѝ сменял пелените.

Той установи, че краката му все пак работят. Опита се да я сграбчи за гърлото, но сопитата го държаха здраво, а онзи с шоковата палка вкара заряд в гърдите му. Те бяха почти нежни с него; зарядът само изпрати огън в гръбнака му и го накара да увисне в ръцете, които го държаха.

— Чудесно — отбеляза Шанкс. — Опитай още веднъж — ще ми бъде много приятно да гледам как те убиват.

— Не се надявай, че това ще ти се размине — каза Хари отчаяно. — Аз съм женен за майка ѝ — тя може да даде съгласие…

Шанкс се обърна към сопитата.

— Чухте, нали?

— Чухме.

— Ти току-що си призна, Майкълсън. Знаел си, че тя е Шанкс. Винаги си го знаел. Заради това ще те вкарам под хомота.

— Съпругата ми…

— Между другото, къде е тя? Може ли да даде показания?

— Тя е в Отвъдие — процеди Хари през зъби. — Ти знаеш, че е там. Именно затова устрои тази гадост сега.

— Сдържай си думите, Майкълсън. Или ти хареса шоковата палка?

— Откъде взе снимката? — Имаше само едно копие от нея — в рамка, на бюрото му в Аби. — Кой ти даде тази снимка?

Погледът на Шанкс се смекчи за миг, тя леко се забави с отговора.

— Изпрати ми я по пощата… ъъъ, анонимно — каза тя най-накрая. — Да, изпратиха ми я анонимно.

Хари тъкмо преценяваше дали може да се добере със зъби до гърлото ѝ, преди сопитата да го повалят, когато чу гласа на Фейт:

— Тате? Какво става? Къде е баба?

Водеше я един от бодигардовете на „Синтек“. Тя гледаше социалните полицаи с широко отворени очи, които бавно се изпълваха с недоумение и болка.

— Той каза, че е дошла баба — изрече тя раздразнено. За Фейт баба беше Мара Лейтън, майката на Шана. Момичето погледа бодигарда, който я държеше за ръката. — Не бива да се лъжат децата, Занаятчия. Това е много, много лошо.

Ейвъри Шанкс се обърна, изпълнена с царствено спокойствие.

— Той не те е излъгал, дете. Аз съм твоята баба.

Когато се намираха една до друга, семейното сходство — формите на лицата им, дори начинът, по който стояха, гледайки една към друга — беше безспорно. Това подейства на Хари като нов заряд от шоковата палка.

Фейт се намръщи и прехапа устни.

— Мама е много разтревожена. — Тя погледна към Хари и добави сериозно: — Тя се връща. Тя е наистина много, много разтревожена.