Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Този подход върши работа за Сидънс, която не пише с красивата простота на госпожа Джаксън, но въпреки това се представя достойно. Книгата е добре планирана и отлично изпълнена („Хора като нас не се появяват по вестниците“, гласи първото изречение от книгата и след това Колкит ни разказва как така една обикновена двойка като нея и съпруга й не само попада във вестниците, но и се оказва отлъчена от съседите си, мразена от брокера на недвижимо имущество и готова да изгори съседската къща до основи). Не става дума за готическо имение, покрито с разпокъсана мъгла, надигнала се от мочурището, няма средновековен ров, крепостни стени и тайни проходи. Пък и как да има, когато действието се развива в предградията на Атланта. В началото на историята призрачната къща дори още не е построена.
Колкит и Уолтър живеят в заможно предградие на Атланта. Механизмът на социалните взаимоотношения в предградието на този обновен южняшки град, където според Колкит много от старите южняшки ценности все още присъстват осезаемо, работи гладко и безшумно, добре смазан с изобилни количества пари. В съседство с техния дом има горист участък, който никога не е бил разработван заради трудния терен. Появява се обаче Ким Дохърти, млад самонадеян архитект. Той построява на този участък съвременна къща, която се вписва в обстановката като в ръкавица. До там, че постройката изглежда някак… жива. Колкит пише за първия път, когато вижда плановете за къщата:
Взе ми дъха. Беше великолепна. Като цяло не съм привърженичка на съвременната архитектура, (но)… Тази къща беше различна. Тя някак те завладяваше и те приласкаваше. Израстваше от нарисуваната пръст като природна сила, която е лежала, затисната под земята, и е мечтала за слънчеви лъчи неизброими години, в очакване да бъде освободена… Почти не можех да си представя как така ще бъде построена от човешки ръце и машини. Впечатлението ми беше за нещо, което е започнало от семе, пуснало е корени и години наред е раснало под слънце и дъжд, докато се извиси в небето. Поне на скицата горите наоколо обхващаха постройката ненакърнени, като близки спътници. Потокът обикаляше къщата и сякаш подхранваше корените й. Тя изглеждаше… неизбежна.
Обичайните събития следват. Това доскоро подредено Аполониево предградие го чакат интересни Дионисиеви промени. Когато веднъж през нощта Колкит чува сова да се обажда от участъка, където ще бъде построена новата къща, тя неволно връзва възел в ъгъла на чаршафа си против уроки, както я е учила баба й.
Дохърти строи къщата за млада двойка, семейство Харалсън (но би бил също толкова щастлив да я построи и за Адолф Хитлер и Ева Браун, доверява той на семейство Кенеди, които го канят на питие — него го интересува къщата, а не собствениците й). Бъди Харалсън е млад адвокат с голям потенциал. Неговата примерна женичка, известна като Пай (противната шегичка на баща й, който я нарича „На татко малкия тиквен пай“), губи първото си дете заради къщата, като помята в четвъртия месец. След това тя губи и кучето си, а накрая, тъкмо вечерта, когато празнуват новия си дом, тя губи и всичко останало.
Семейство Харалсън приключва участието си, пристигат семейство Шийхан. Бък и жена му Анита се опитват да се възстановят след смъртта на единствения си син, загинал в катастрофа на военен хеликоптер във Виетнам. Анита, която е получила психична криза след загубата му (която твърде удобно се връзва със смъртта на баща й и брат й в подобен инцидент години по-рано), започва да вижда ужасната смърт на сина си, излъчена по телевизора в къщата. Съсед, който в момента помага с нещо, също вижда част от това смъртоносно предаване. Случват се и други неща… следва кулминация… и с това приключва участието на семейство Шийхан. И накрая, но съвсем не на последно по страховитост място, се включват семейство Грийн.