Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— … и не казвай на Колин.
Колин чу гласа на пилота малко преди да влезе в кабината. Пристъпи вътре с мрачна усмивка.
— Какво по-точно да не ми казват? — премести поглед от Иваноф, пилота, към седналия до него Джонатан, чието едро тяло изпълваше кабината.
Джонатан се намръщи.
— Засякохме сигнал.
— Така ли? Нима открихме Аш-фарел?
Джонатан пребледня.
— Божичко мили! Надявам се, че не.
Колин се наведе към пулта за управление.
— Стига, Джонатан — тросна се той на помощника си. — Престани да хленчиш. Нали за това дойдохме чак тук.
— Какво? — извърна към него загорялото си лице Иваноф.
— Тук сме, за да съберем информация за тях.
— Доколкото ми е известно, ваше светейшество — обади се Джонатан, — тези типове първо стрелят, а после установяват връзка.
— Каквото ни е писано. Явно никой не е обърнал внимание на факта, че това е първата чуждоземна раса, с която се срещаме от близо век насам. И въпреки това кой знае защо никой не проявява особен интерес към тях.
— Защото сме изправени срещу хладнокръвни убийци — подметна Иваноф.
— Така изглежда, но все пак… — Колин не сваляше поглед от светещата точка. На лицето му се изписа разочарование. — Каквото и да е това, прекалено е дребно, за да бъде Аш-фарел. Чувал съм, че корабите им са огромни.
— Това е само спасителна сонда — обяви Иваноф, след като обектът застана на фокус.
— В такъв случай най-добре да я приберем — рече Колин.
Докато въздушният шлюз приключи с програмата, всички се събраха в помещението. Джонатан сложи ръка на рамото на Колин.
— Ваше светейшество, не знаем какво има вътре. Може би ще е най-добре да се приберете в каютата си. Ние ще ви информираме за находката.
— Не ме глези, Джонатан. Виждал съм по-ужасни неща, отколкото би могъл да си представиш. Няма да изляза оттук, докато пукат яйцето.
Двама членове на екипажа, облечени в предпазни костюми, се приближиха към сондата. Люкът й се повдигна със свистене и те отстъпиха назад. Единият се обърна и подвикна:
— Прилича на робот.
— Какво? — Колин се приближи към прозорчето. Платформата се извъртя така, че да може да надзърне в сондата. Той се освободи от ръката на Джонатан. — Отнесете го в каютата ми.
— Ваше светейшество?
— Казах да го отнесете в моята каюта — стисна устни Колин и напусна помещението.
Бяха необходими четирима души, за да пренесат костюма. Колин ги очакваше насред каютата, пъхнал ръце в джобовете си. Джонатан остана до вратата.
— Не искам никой да ме безпокои — нареди Колин. — Погрижи се за това.
— Но този костюм…
— Бъди спокоен, ще се справя.
Той се приближи до костюма и го разгледа отблизо. Завладяха го толкова силни чувства, че нямаше сили да протегне ръце към шлема.
Откриването на спасителна сонда в квадрант, в който Колин очакваше да се водят бойни действия, не можеше да се нарече случайност. Изводите се налагаха от само себе си. Оказа се прав, че тук ще бъде следващата атака. Беше сгрешил единствено за момента. Това бе костюмът на Джек и той бе празен.
Колин остави шлема встрани и пъхна ръка в бронята, докосвайки чуждоземното същество. Беше топло на допир и лишено от форма. Пулсираше колебливо под пръстите му.
— Аз съм приятел — произнесе преподобният и зачака.
24.
Амбър се събуди посред нощ. Лежеше неподвижно, сгушена под завивките, и се питаше какво ли я е накарало да отвори очи. Помисли си за Джек и за неспокойните нощи, които прекарваше. Мисълта за него я накара да се усмихне. Тъкмо се протягаше сънено, когато вратата се отвори внезапно и нахлулата светлина я заслепи.
Силуетът на Сейди изпълни очертанията.
— Възникна усложнение — рече тя — с твоето съобщение до Джек.
— Получи ли отговор?
— Не. Но се случиха някои неприятни неща: първо, Зелените ризи са били разпознати като нападателите на Клактут, второ, Джек е командвал един от отрядите. Излишно е да ти напомням, че сме в съюз с драките. Ще си имаме ядове, ако решат да ни отмъстят.
Амбър се разтрепери. Побърза да се загърне с одеялото.
— Но все пак съобщението е стигнало до него, нали?
— Да, за съжаление, защото е било проследено. — Тя се отмести настрани и друга фигура зае мястото й.