Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

Императорът размаха ядосано опашка, сетне бавно поклати глава.

— Не си ми нужен повече, Джек Сторм — заяви и като се обърна, прошепна: — Ваш е.

Преди Джек да различи кой се спотайва в сенките зад трона, оттам долетя ясен и звънлив глас:

— Джек! Бягай!

Гласът на Амбър го накара да замръзне, сякаш го бяха поразили с шоков пистолет. Иззад трона изскочиха двама войници в брони и го уловиха за ръцете. Джек опита да са съпротивлява, но ръкавиците им се стегнаха около китките му — беше безполезно.

Амбър, Вандовър Баадластър и Пепус излязоха иззад завесите. Пепус носеше имперската си роба в червено и златисто. С черната си туника Баадластър приличаше на надзирател в гробищата.

Колкото до Амбър, тя си бе сложила любимата му светлосиня рокля, прекалено изрязана на деколтето и твърде прилепнала към бедрата, за да е подходяща за такъв драматичен момент. Въпреки това бе красива както винаги, макар и с разчорлена коса. Тя се изви рязко, в ръката й блесна нож и се стрелна към шията на Вандовър.

— Спри! — извика Пепус.

Вандовър я зашлеви. Ако не бяха с бойни костюми, двамата войници едва ли щяха да успеят да задържат Джек. Те го събориха на пода и подпряха с колене гърба му, докато Джек едва си поемаше дъх. Баадластър изтръгна ножа от ръката на Амбър. Тя притисна с длан подпухналото си лице.

Пепус погледна към императора на рибоядите.

— Остави ни.

Рибоядът му хвърли изпълнен с ненавист поглед, слезе от трона, махна на пазачите да го последват и напусна залата.

Пепус прибра краищата на тогата си и приседна на края на пиедестала.

— Сега си само мой — рече с въздишка. — Мога да правя с теб каквото си искам.

— Ами действай — подкани го Джек. Брадичката му бе притисната към каменния под. — Свършвай гнусното дело, което си замислил. Но преди това нека те уведомя, че мисията ни на Клактут бе успешна. Набавихме доказателства, че си сключил съюз с чудовища — не веднъж, а два пъти.

Баадластър заговори, гласът му се плъзгаше като добре смазана машина.

— Винаги съм твърдял, че стига и един честен човек, за да обърне Зелените ризи в правата вяра. А вие, ваше величество, ги събрахте.

Пепус махна уморено с ръка.

— Сторм, ако ми обещаеш да се държиш прилично, ще им кажа да те пуснат.

Джек изви глава към императора.

— По-добре ме убийте. Предпочитам смъртта пред превръщането в посмешище.

— От това ли се боиш? — въздъхна Пепус и отново махна на войниците да освободят пленника. — Искам само да ме изслушаш.

Амбър изтича при Джек и му помогна да се изправи. Приглади косата му с ръка и докосна нежно белезите на лицето му. Джек я прегърна и насочи поглед към Пепус.