Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Добро утро, Пепус — поздрави той мъжа с червеникава щръкнала коса, който го гледаше от другата страна. — С какво мога да ти бъда полезен днес?
— Зарежи глупостите, Колин. Какво си намислил?
— Затънал съм до гуша в работа заради колонии, които заплашват да ме съдят заради протекцията на Триадския трон. А ти?
— Аз пък съм затънал до гуша заради драките.
— Ти сам избра това решение.
— Така е, признавам. Защо напускаш нашия красив Малтен?
— Заминавам на обиколка. Имам право, нали?
Пепус го гледаше втренчено. Крайчецът на устата му потрепваше, но Колин не знаеше дали прикрива усмивка, или е от нерви.
— Аз пък съм небесен рибар. Но се опасявам, че все някоя и друга риба може да се измъкне от мрежата ми.
Зад завесата Джонатан му направи знак, че времето изтича. Колин го погледна за миг и премести поглед към императора.
— Нямаш причини да ме задържаш, Пепус.
— Ами ако става въпрос за предателство?
— Ако го мислеше наистина, нямаше да ме търсиш. Щеше да пратиш войниците си да ме арестуват. Аз не подкопавам властта ти и ти го знаеш.
Пепус се облегна назад.
— Скиталците са съществували преди теб и ще продължават да съществуват и след като си отидеш.
— Надявам се.
— По дяволите, Колин, престани да ме притискаш! Щом колониите ти искат да бъдат анексирани, не виждам какво ще загубиш от това. Нали не отхвърлят вярата?
Колин се наведе към екрана. Искаше да е сигурен, че Джонатан няма да прочете какво казва по устните му.
— Пепус, има едно царство, което е по-могъщо от твоето, и това е Царството Господне. Царство, в което данъците не са пари, а добри дела. Ако продължаваш да ме пристискаш, ще потърся помощ и подкрепа от Доминиона.
— Те никога няма да се отзоват на призива ти.
— Не ме карай да мисля, че си толкова глупав да ме подценяваш. И двамата знаем, че не е така.
Пепус потъна в мълчание. После попита:
— Ако… се съглася да отстъпя, ще останеш ли?
— Не. Не и сега. Все още не мога. Трябва да приключа с едно разследване.
Императорът се изправи.
— Божичко, човече, да не си тръгнал да гониш Аш-фарел?
— Познаваш не по-зле от мен принципите на Скиталците. Щом Божият син е вървял между звездите, кой може да каже къде е стъпвал кракът му? Дори загадъчните Аш-фарел може да са чували за Него.
— Колин, аз…
— Времето ми изтича — прекъсна го с хладен глас Колин. — Трябва да вървя.
— Колин…
— Императоре! — гласът на религиозния водач беше рязък като бич.
Пепус се прегърби. После махна с ръка.
— Добре, добре. Сега не е време да се караме. Но един ден ще проверим кой притежава по-голяма сила.
Колин не отговори. Излезе иззад завесата и подхвърли на Джонатан:
— Да бързаме, преди да си е променил решението!
22.
Останките от разрушения крайцер потръпваха, докато Аш-фарел го разглобяваха парче по парче. Фантом бе останал в багажното и подскачаше при всяко по-силно дрънчене. Сензорите му долавяха наличието на обеззаразяващи препарати, с които обработваха всеки сектор, преди да се заемат с него. Нищо живо не можеше да оцелее след тях. Дори той.
Беше изключил нощния визьор и се ориентираше единствено по картината, подавана от камерите. Скоро обаче в багажното се възцари пълна тъмнина. За Фантом мракът бе равносилен на смърт. Беше гладен и самотен. Помисли си за Амбър. Дали ще оцелее, за да може да й разкаже какво бе сполетяло Джек? Имаше време, когато можеше да се протегне с невидими сетива и да докосне мислите й, но то бе отминало отдавна. Освен ако не беше съвсем близо до него, нямаше никаква възможност да установят контакт.
Дочу дращене по пода. Наведе се и включи скенерите. На екрана се появи някакъв силует. Фантом се порови в спомените си — беше някакъв вид гризач. Той задейства костюма и се наведе да го улови. Съществото притежаваше смайваща бързина и му се изплъзна. Беше прекалено чевръсто за него. Само Джек можеше да действа толкова бързо с костюма. Изправи се и проследи малкия гризач, който се скри между сандъците.
Сякаш шумът от движение в помещението привлече вниманието на нашествениците, защото вратите внезапно се отместиха и багажното бе озарено от ярка светлина. Сензорите на Фантом бяха заслепени и той не можеше да разгледа добре Аш-фарел, когато влезе вътре. Можеше само да се надява — да се моли, това бе думата, която понякога използваше Джек, — че костюмът ще го защити от чуждоземците. Можеше само да се моли, че ще оцелее в предстоящото изпитание.