Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Вандовър Баадластър се усмихна на Амбър.
— Има една стара поговорка — рече. — Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш. — Сетне щракна с пръсти. От тъмнината зад него изплуваха две едри зловещи сенки. — Отведете я. Пепус иска да разговаря с нея.
— Сейди…
Едрата жена вдигна рамене и отметна платинени кичури.
— Не мога да ти помогна, Амбър. Съжалявам.
Усмивката на Вандовър се разшири.
— Обичам плановете ми да се осъществяват.
Драките се приближиха, хитиновите им маски внушаваха ужас. Тя се отдръпна назад и протегна ръка към скритото в шкафчето оръжие.
Беше чувала от Джек колко са бързи драките, но за първи път придоби възможност да го установи лично. Със светкавично движение те се озоваха до нея и я притиснаха. Нямаше никакъв шанс да се измъкне.
Баадластър протегна ръка и я погали по косата. Стражите застинаха неподвижно. После се обърна към Сейди.
— Да посетим за малко твоята лаборатория. Императорът се нуждае от помощта ти.
Дори Сейди да усещаше впития в нея поглед на Амбър, не го показа с нищо. Изведнъж придоби делови вид.
— Времето е пари, Вандовър. Ако е посещение на добра воля, не е зле да знаеш, че не организирам туристически обиколки.
Амбър неволно се напрегна и драките усилиха хватката си. Дали Вандовър не знаеше нещо за Графинята?
Военният министър махна с ръка.
— Нямам предвид такова посещение, госпожо. Бих искал да бъде замразен един мой клиент. — Хищната му усмивка бе предназначена за Амбър. — Така няма да ни създава проблеми.
Джек се отби при снимачния екип веднага щом се върнаха на Планетата на мъглите. Те вече обработваха материала.
— Ще свърши ли работа? — попита го командирът.
— Не зная. И без това няма да ни повярват — необходим ни е още материал.
— Но няма. Знаеш, че изгубихме снимачната екипировка с първия крайцер.
— Така е — отвърна Джек. — А драките вече са ни обявили за убийци.
— Нима очакваше да те провъзгласят за герой?
Джек сръбна глътка бира и я задържа в устата си. Беше топла.
— От доста време се занимавам с такива неща и съм наясно какво да очаквам.
— Циник? — повдигна насмешливо вежди Стауб.
— По-скоро реалист — поклати глава Джек.
Вратата се отвори и на прага застана млад мъж, заместникът на Крайслер, който бе загинал на Клактут.
— Имате посетител — обяви той.
— Кой?
— От местните, сър. Женска, казаха ми, че е високопоставена.
Джек се надигна. Предполагаше, че става въпрос за Мъгла над водата.
— Стауб, ще дойда с теб — рече.
— Всъщност, сър — намеси се младият войник, — тя заяви, че търси вас.
Джек изведнъж бе обхванат от безпокойство.
— Най-добре да идем двамата — предложи Стауб. — Къде е тя?
— Отказа да влезе в някоя от стаите. Чака отвън.
Джек бе излязъл, преди войникът да приключи.
Беше се облегнала на стената, с гръб към него, но овалните й уши мръднаха, когато я доближи. Стоеше със сгърбени рамене и увиснала опашка.
Още щом го видя, произнесе:
— Помогни ми, Малко слънце. Лъжеимператорът взе Скал за заложник.
— Какво? Как?
— Повикаха го уж за важен разговор по видеовръзката в Рибоград. Но когато отишъл там, вече го очаквали неколцина агенти. Те… — гласът й пресекна и от очите й се затъркаляха сълзи.
— Жив ли е?
Тя кимна. Една сълза бе увиснала на мустаците й, перла на светлината на следобедното слънце.
— Разбери ме — заговори Джек колкото се може по-внимателно. — Вече нямам броня. С нищо не мога да му помогна.
Нови сълзи бликнаха от очите й.
— Нима ще го изоставиш?
— Той е заложник, Мъгла. Блестяща козина ще го държи, докато го смята за ценен. Трябва ни време, за да уредим нещата…
— Няма време! — извика тя гневно и оголи зъби. — Ти си глупак, Малко слънце.
Думите й го пронизаха. Никога досега не се бе чувствал толкова уязвим, дори и под зловещото слънце на Клактут.
— Колкото и да ценя приятелството на Скал и твоето, този свят не е мой. Не искам да се бъркам във вашата политика…
— Да върви по дяволите политиката! Задържаха го, защото позволи на базата да продължи да функционира. Заради теб! Блестяща козина не е глупав. Шпионите му са го информирали за възможностите на Зелените ризи. Не се залъгвай, Скал е арестуван заради твоите действия, и ако не бъде освободен до четиридесет и осем часа, най-вероятно ще бъде осъден на смърт. Законите ни са варварски. А след като Скал умре, Блестяща козина ще започне да арестува невинни и да ги избива, докато не се предадем сами.