Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Джек си пое дъх, премисляйки възможностите. Без Фантом нямаше голям избор.
— Добре — рече. — Ще предложа да ме заменят за Скал.
— Не! — подскочи изплашено Мъгла.
— Ако опитам със сила, само ще разпаля отново войната. Нима искаш пак да се върне положението отпреди няколко години? Не, Блестяща козина се е прицелил в командването на бунтовниците и трябва да му осигурим първа награда. Ще го изненадаме, за да не знае какво да предприеме. А ти вземаш Скал и веднага го отвеждаш надалече, ясно? Предполагам, че имате нелегално движение.
— Да.
— Не виждам друг начин.
— Рискуваш прекадено много — намеси се Стауб.
— Какво друго мога да направя? — сви рамене Джек.
Джек, привикнал с опростения начин на живот на рибоядите, беше шокиран от императорския дворец. Никога досега не бе посещавал Триата, дори по време на гражданската война преди много години, и не знаеше какво да очаква. Мъгла пилотираше скутера над границите на столицата и когато облаците се разтвориха, отдолу се показа синьо като сапфир езеро и красив многолюден град. Никой не вдигна глава към тях, докато се спускаха.
Мъгла се ухили.
— Какво ще кажеш за нашата столица?
За разлика от него тя не бе виждала други градове и нямаше представа как изглежда в сравнение с тях Триата. Спуснаха се право към езерото, на брега на което имаше множество колиби. Рибоядката насочи носа на скутера към издадена скална тераса в далечния край на езерото. Зад нея се издигаха високи планини с калпаци от синкав сняг. Дворецът се извисяваше над терасата, облицован в прекрасен зелен мрамор, който веднага приковаваше вниманието, и обрасъл с бръшлян и лиани, които цъфтяха с най-различни цветове. Отпред имаше просторен двор, в който Джек видя множество шадравани с бликаща вода. Базата на Зелените ризи спокойно можеше да се побере в някой ъгъл на този двор. Дори облицованият с розов пясъчник дворец на Триадския трон не можеше да си съперничи с тази перла.
Птици от езерото се разхождаха по терасата. Някои бяха съвсем обикновени на вид, други имаха прекрасни пера в цвета на дъгата. Когато чуха шума на снижаващия се скутер, те нададоха гневни крясъци. Джек забеляза рояци насекоми, увиснали неподвижно на различни места, и едва след известно време осъзна, че са затворени в мрежи, които ги приковаваха към земята. Мъгла също ги видя, но само сбърчи нос с отвращение.
— Храна — подхвърли и Джек осъзна, че държат насекомите, за да хранят с тях птиците.
Рибоядката повика един от пазачите.
— Предай на Блестяща козина, че Мъгла е тук. Той ме очаква.
Пазачът кимна и се отдалечи. Джек скочи от скутера и помогна на спътницата си да слезе.
— Благодаря — каза му, но той изпита чувството, че е склонила да му подаде ръка, след като е отхвърлила други възможности.
— Няма защо — отвърна й.
Откъм двореца се зададе неголям въоръжен отряд. Изглеждаха страховито и заплашително, но стражите само заобиколиха Джек и Мъгла и ги поведоха към стълбището.
Точно шейсет стъпала, издялани от шлифован мрамор. А на върха ги очакваше, приседнал, един почти смазан от бой Скал. Сякаш не се радваше, че ги вижда.
Мустаците му бяха залепнали за лицето. Едното му око бе подпухнало и зачервено. Мъгла си пое рязко дъх, когато видя как изглежда. Той притискаше ребрата си с лапа и дишаше на пресекулки.
Без предисловие Скал се обърна към Джек.
— И тъй, приятелю, разбрах, че предлагаш ти да си цената за моето освобождение.
— Това е най-малкото, което мога да направя.
— Преди да влезеш, трябва да ти предам едно съобщение.
— На мен?
— Да. Амбър ти го праща от Малтен. И гласи: „Кажи на Джек, че трябва да се прибере веднага. Намерих записите от криогенната капсула.“
Джек застина на място. Миналото му бе открито. Амбър бе успяла.
— Някакъв отговор? — попита Скал.
— Не още. Блестяща козина няма да може да ме задържи. Ще й пратя сам отговора, когато изляза.
Докато разговаряха, въоръженият отряд ги бе заобиколил и тримата. Мъгла се наведе и помогна на Скал да се изправи. Двамата рибояди заслизаха надолу по стълбата, но там ги пресрещна стена от пазачи. Джек затаи дъх, но редицата се разтвори и те преминаха.