Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Джек продължаваше да стиска гранатата.
Мъжът се заизмъква несръчно от дупката.
— Копая тук… — заговори той, после млъкна и преглътна. — Копая таен проход още от нападението миналата година. Надявах се… че ще се върнете. Досетих се, щом чух корабите. Веднага се скрих в тунела. — Мъжът падна на колене пред Джек. — Който и да си ти, в името на Бога, отведи ме у дома!
— А ти кой си?
— Аз съм… — на лицето на мъжа се изписа странно изражение. — Ох, почакай! Аз съм Миердан. Ксенобиолог… Плениха ме преди двайсет и две години. Моля те, или ме отведи с теб, или ме убий!
Джек изведнъж осъзна, че сега на всяка цена трябваше да напусне Клактут жив. Този човек вероятно знаеше повече за драките, отколкото който и да било в цялата човешка галактика. Подаде ръка на Миердан и му помогна да се изправи.
Земята зад него се разтвори и отвътре наизскачаха драки. Бяха като създания от пъкъла.
Джек хвърли една граната, вдигна белокосия мъж и го нагласи на рамото си като чувал. След това се затича, съжалявайки, че не разполага със сервоусилвателите на костюма. Драките ги последваха и откриха огън.
Лазерната пушка в ръката му запулсира равномерно. Той завъртя цевта, без да прекратява огъня. Миердан се плъзна от рамото му и тупна на земята. Нещастникът завика отчаяно.
Джек откъсна колана с гранатите и го запокити срещу драките. Те реагираха рефлекторно, както се беше надявал, и един от тях стреля в колана. Джек предугади намерението му и се хвърли на земята.
Миг преди да се удари в нея гранатите се взривиха. Трясъкът го оглуши и той дойде на себе си едва когато притиснатият под него Миердан се размърда.
Нещо мокро и лепкаво покриваше гърба му. Джек изстена и се претърколи на една страна. Миердан седна, приведе се и повърна в тревата.
Джек се изправи. Всичко го болеше. Беше ранен, но не знаеше колко сериозно. Ако имаше късмет, вероятно бе само одраскан от шрапнелите. Часовникът писукаше тревожно. Той преглътна и тъпанчетата му изпукаха. Вибриращ звук засенчи шума от сражението.
Оставаха пет минути до евакуацията. Наведе се и дръпна Миердан за ръката.
— Хайде — извика му дрезгаво. — Сега или никога.
Дребният белокос мъж осъзна, че не е време да задава въпроси. Двамата се затичаха към мястото, където щяха да се спуснат корабите.
Само един от всеки десет успя да се добере до зоната за изтегляне.
Но оцелелите се връщаха като победители.
Джек предаде Миердан на Стауб и му каза:
— Този човек е прекарал последните двайсет години в изучаване на драките.
Успяха да го хванат миг преди да рухне на палубата.
23.
След дезинфекцирането заслепяващите светлини угаснаха. Обърканите сензори на Фантом постепенно възстановяваха нормалната си функция. В помещението цареше тишина. На отсрещната стена бе закачена схема. Беше съвсем опростена и докато я разглеждаше, той си даде сметка, че ако следва напътствията й, може да напусне кораба. Измъкна се бавно от контейнера с надпис „Сторм“ и се приближи към схемата.
Зад стените се чуваше стърженето от разрязван метал. Беше му познато от времето, прекарано с Джек в работилницата. Когато вратата се отвори за втори път, Фантом беше готов. Хвърли се напред, задейства сервоусилвателите, прескочи скупчените на входа тела и се понесе по коридора към евакуационния отсек.
Две от спасителните сонди стояха на местата си, с гостоприемно разтворени врати и мигащи зелени лампички. Шмугна се в първата, затвори вратата и в същия миг почувства, че тя започва да се тресе, задействана от херметизиращата програма. Сондата се отдели рязко от кораба, но Фантом нямаше време да се наслаждава на пейзажа. Пред мисления му взор все още стоеше образът на Аш-фарел, такъв, какъвто го беше видял. Имаше нещо страшно погрешно във видението.
Да стигне толкова далеч и да се окаже, че няма никакъв смисъл.
Малко преди сондата да премине в хиперскок, той накара костюма да заеме кълбовидна форма.
Оставила далеч зад себе си Аш-фарел, когато отново напусна хиперпространството, сондата се намираше дълбоко в открития космос.
— Мислех си — рече Миердан, подпрял брадичка на облегалката на болничното легло, — че си изгубил този пръст при битката на планетата. Но докторът ми каза, че било стара травма. Както и да е, обещаха, че ще се възстановиш бързо. Докато стигнем Планетата на мъглите, ще си като нов.