Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Имаше нещо величествено и същевременно скромно в маниерите на Свети Колин. Може би се дължеше на дълбоко вкоренената му вяра, на интелигентността му или на способността да вдъхновява хората да вършат почти всичко, което поиска от тях. Освен това винаги се стараеше да показва уважение към околните. Амбър се изненада, когато сподели с нея, че познава Джек лично и че дори му дължи живота си. Не беше чула нищо за този инцидент. Но нищо чудно, след като преди изчезването на Джек двамата бяха разговаряли доста рядко. Той бе зает със службата, а тя — погълната от училището. Какво пък, ако не друго, сега поне се отърва от досадното учене.
Свети Колин се съгласи с нея, че не бива да се обръщат към Пепус, докато не открият Джек, макар че дори императорът вероятно щеше да се затрудни да им помогне. Всъщност би могъл да използва връзките си едва когато Джек сам прояви желание да се освободи от заробващия го договор, но не и преди това. Пък и императорът бе твърде тежка артилерия, за да се занимава с принудителни договори за работа. Виж, опасността от галактическа война бе друго нещо.
А подобна опасност щеше да възникне в момента, когато Джек получи от Амбър костюма. Тя се подсмихна при тази мисъл. Сетне отиде до прозореца. Свети Колин бе излязъл преди около час, с обещанието да потърси Джек и да уреди среща. Дори работниците с принудителни договори имаха някои привилегии и една от тях бе възможността да се срещат с близките си, когато ги посещават. А след това бе лесно да получи от него копие на договора и да провери как точно е бил подписан и по какъв начин са отвлекли Джек. Открие ли дори минимална пукнатина в договора, щеше да разполага със законно право да поиска прекратяването му.
Усмивката й стана по-широка. Амбър предчувстваше, че скитанията й са към своя край.
Вратата на апартамента се отвори и вътре влязоха Ленска и Свети Колин. И двамата бяха намръщени.
— Търпение, Амбър — рече й Колин.
— Намерихте ли го?
— Да, но… — отмести очи той. — Станал е инцидент.
— Какво? — подскочи уплашено, но успя да се овладее. — Какъв инцидент?
— В тунелите на мината. Правят всичко, каквото е по силите им. Ще се свържат с нас, когато имат новини.
Джек свали скафандъра от закачалката. Техникът Реналдо му се ухили от другия край.
— Пак ли двойна смяна?
— Щом се налага — отвърна с усмивка. — Лесно ви е на вас. Стоите си тук по цял ден и си чоплите носовете…
Усмивката на Реналдо не изчезна. Той размаха изкуствената си ръка към Джек.
— Точно така, копачо. Отивай да се ровиш там, където въздухът хич го няма, а аз ще остана тук да си подремна.
Джек пристъпи в скафандъра. Имаше известна прилика с бойния костюм, ала същевременно го караше да се чувства съвсем безпомощен и беззащитен. Стисна зъби и продължи да нагласява скафандъра. Докато си слагаше шлема, едва сподави една прозявка. Двойните смени оказваха своето изтощително въздействие. Умората постепенно проникваше в цялото му тяло. Джек прегледа внимателно всички индикатори. Техниците бяха заредили скафандъра догоре. Ако иска, днес би могъл да излезе дори навън — само че нямаше къде да иде. Той разкърши схванатите си мускули, мислейки си, че дори да намери място, където да отиде, ще го открият почти веднага, освен ако бягството му не съвпадне с някой набег на драките и не сметнат, че е загинал. Но как би могъл да знае предварително кога ще се случи нещо подобно?
Джек вдигна ръце и щракна скобите на шлема.
В същия миг шумът отвън намаля, а гласовете и звуците минаха приглушени. Рон отново се подиграваше на Доби. Чуваше смътните им подвиквания, но сякаш от много далеч. Вече се намираше в свят, където всичко се измерваше не с приказки, а с дела. Свят, в който се чувстваше уверен, за разлика от някои от останалите работници. Засега не бързаше да включва радиовръзката.
Докато крачеше към вагонетките, Сташ се изравни с него. Джек го остави да се качи на друго вагонче. Алфредо Богс се наведе и допря лицевото си стъкло в неговото.
— Искам днес да идеш в новия тунел — извика той.
Джек кимна. Доволен, Богс отстъпи назад и му махна с ръка. Джек скочи на вагонетката и се облегна на металната й стена. Костюмът му вече бе напълно херметизиран. Щеше да се вози почти до края, тъй като го бяха пратили в най-отдалечения и най-новия сектор. Дори ветераните от Първа Група още не бяха слизали там. Вагонетката го остави недалеч от входа на тунела и продължи нататък. Джек спря и се озърна озадачено. Сетне включи предавателя.