Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Позаваля навън, а? — попита кметът и сплете пръсти.
Отново се усмихна и от толкова отблизо видях, че зъбите му са обезцветени.
— Да, сър.
— Е, полезно е за фермерите. Стига само да не ни сполети друго наводнение, нали?
— Да, сър.
Кметът Суоп си прочисти гърлото. Пръстите му почукваха по бюрото. Попита:
— Вашите чакат ли те?
— Не, сър. Дойдох с колелото.
— О. Боже, целият ще прогизнеш на път за вкъщи!
— Няма да ми стане нищо.
— Е няма да е хубаво — уточни кметът, — ако ти се случи нещо по пътя. Нали знаеш, при толкова силен дъжд може да те удари кола или пък да паднеш в канавката или… — усмивката му се бе пропукала, но сега се завърна отново. — Да, хич няма да е хубаво.
— Не, сър.
— Подозирам, че се чудиш защо те извиках.
Кимнах.
— Знаеш ли, че аз бях сред журито на писателското състезание? Много ми хареса разказът ти. О, да, определено заслужаваше награда! — кметът вдигна бриаровата лула и отвори кутията с тютюн. — Определено. Ти си най-младият участник, печелил някога плакет в състезанието!
Следях пръстите му, когато се захвана да натъпче кошчето на лулата с парченца тютюн.
— Проверих в архива. Ти си най-младият до момента. Това сигурно прави теб и родителите ти много горди!
— Предполагам.
— О, няма нужда да си толкова скромен, Кори! В никакъв случай не съм могъл да пиша като теб, когато бях на твоята възраст! Не, не! Бях добър по математика, но английският не ми допадаше… — кметът извади пакет кибрит от джоба си, запали една клечка и докосна с нея тютюна в лулата си. Около устата му разцъфна син дим. Погледът му отново се върна върху мен. — Имаш прекрасно въображение. Тази част от разказа ти, дето си видял някой да стои в гората от другата страна на пътя… Много ми хареса тази подробност. Откъде ти хрумна да я измислиш?
— Ами това си е… — „самата истина“, щях да кажа. Но преди да успея, някой почука на вратата.
В кабинета надникна г-жа Аксфорд.
— Кмете Суоп? Боже, навън вали като из ведро! Не успях дори да си стигна до колата, а съм си правила прическа едва вчера! Случайно да имате да ми дадете назаем някой чадър?
— Мисля, че да, Инес! Провери в онзи килер ето там!
Тя отвори вратата на един килер и порови в него.
— Трябва да има един в ъгъла — уточни кметът Суоп.
— Вътре ужасно мирише на мухъл! — отбеляза г-жа Аксфорд. — Подозирам, че нещо е мухлясало!
— Да, трябва да го разчистя някой ден — съгласи се кметът.
Г-жа Аксфорд излезе от килера, стиснала чадър. Но носът й бе сбръчкан, а в другата си ръка държеше два парцала, побелели от мухъл.
— Само ги погледнете! — възкликна. — Нищо чудно по тях да растат гъби!
Сърцето ми спря да бие.
Г-жа Аксфорд държеше петносан с мухъл шлифер и шапка, която изглеждаше, все едно са я прекарали през пералня и цедилка.
А на лентата на опърпаната шапка имаше сребърен диск и смачкано зелено перо.
— Пфу! Само каква воня! — Секретарката направи гримаса, която би спряла и часовник. — Защо пазите тези боклуци?
— Това ми е любимата шапка. Или поне беше. Съсипа се в нощта на наводнението, но се надявах да я занеса на поправка. А този шлифер го имам от петнайсет години!
— Нищо чудно, че не ме оставяте да ви подредя килера! Какво друго има вътре?
— Няма значение. Побързайте! Лерой ви чака у дома!
— Искате ли по пътя към колата да хвърля тези на боклука?
— Не, Боже, не! — възмути се кметът Суоп. — Просто ги приберете пак вътре и затворете вратата!
— Кълна се — каза г-жа Аксфорд на път обратно към килерчето, — че вие, мъжете, сте по-привързани към старите си дрехи от бебенца — към одеялцата си! — тя затвори вратата с решително тропване. — Ето. Но да знаете, че още надушвам мухъла!
— Всичко е наред, Инес. Ти си върви у дома и внимавай по пътя!
— Обещавам! — тя ме погледна косо и след това излезе от кабинета, понесла чадъра като пушка.
Не мисля, че си бях поемал дъх по време на целия този разговор. Сега вдишах и потреперих, когато въздухът изгори дробовете ми.