Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Споменът се замъгли, натроши и преоформи в сцена на ужас — корпусът, разцепен от атаката на акулата, отчаяните писъци от всички страни. Видя изгорената жена да стои до стълбите и в ръката ѝ висеше връзка ключове. Мигът на колебание бе кратък, почти незабележим, но очите ѝ имаха вековна практика в различаването на слабостта и тя бе залята от мрачното разбиране, че тази нововъздигнала се кралица се кани да остави поданиците си на тяхната участ.
Отдавна не бе изпитвала нещо близко до почуда, но чувството, което я завладя сега, докато гледаше как изгорената жена се върна да освободи първо грозния брат, после престъпника, а после, невероятно, самата нея, бе първото от векове, което можеше да се нарече така. Благодарното ѝ ломотене към изгорената жена, докато се мъчеше да стигне до стълбите, я изненада още повече, защото беше съвсем искрено.
Образите се замъглиха и преляха в друг спомен: белязаното лице на Гарвин, надвесено над нея, дъхът им се смесва, а устните им се докосват.
— Никога няма да те нараня — прошепна той. — Нито аз, нито някой друг.
— Не можеш да обещаеш това — отвърна тя, също шепнешком. — Никой не може.
Пръстите му погалиха синините по шията ѝ, избледнели, но все още достатъчно тъмни, за да развалят приятната гладкост на кожата на тази черупка.
— Обещавам, че ще убия най-жестоко всеки волариански скапаняк, когото намерим, въз основа на крехкия шанс, че той може да е човекът, сторил това.
Тогава тя почувства нещо, нещо повече от познатата похот, и това я подразни.
— Стига приказки — каза, натисна го по гръб и го обкрачи през кръста. — И се опитай този път да си тих.
Последният преход беше по-рязък, като че ли Орена усещаше неловкостта ѝ. Палубата на „Морска сабя“ се лашкаше непрестанно в онзи ден, моретата около остров Уенсел рядко бяха спокойни. Тя вдигна поглед към изгорената жена и пръстена, който ѝ предлагаше, чудеше се защо сълзите идват толкова лесно. Обикновено трябваше да положи усилия, за да се просълзи, но в онзи ден те потекоха неканени от очите ѝ.
— Мисля, че такива дреболии вече са останали зад гърба ни, милейди — каза изгорената жена и едно създание, което отдавна бе забравило собственото си име, разбра, че си е намерило кралица.
Лирна ахна, когато последният спомен се стопи, и откри, че се взира в извинителните очи на Орена, а върху устните ѝ играе несигурна усмивка.
— Ваше величество? — Мурел изникна до нея и я докосна предпазливо по рамото.
Лирна стана и привлече и двете в прегръдките си. Орена я стисна за кръста, а Мурел отпусна глава на рамото ѝ.
— Винаги съм имала само придворни дами — каза им Лирна. — Никога приятелки.
Откъм мислите на Орена се донесе един последен изблик, натежал от чувство за скръбна необходимост; урок, който тя едвам разбираше, но трябваше да сподели: „Те могат да се променят.“
Народът се стълпи на пристанището да гледа заминаването ѝ и я удави в овации и призиви, докато тя се качваше по трапа на „Кралица Лирна“ — всички онези, които не бяха избрани да преплават океана и да довършат великия ѝ поход: старите, младите и умелите. Мнозина плачеха, някои открито заклеймяваха срама си и я молеха да им позволи да тръгнат с нея. Кордон от кралски гвардейци ги задържаше и пречеше на по-пламенните от тях да скочат във водите на пристанището и да се опитат да доплуват до кораба.
— Флотски лорд Елл-Нестра — поздрави тя Щита, докато той изпълняваше прецизен реверанс.
— Ваше величество — отвърна той с неутрален тон, който Лирна намери за още по-дразнещ. — Корабите от Южна кула и Уорнсклейв се приближават. Ще се срещнем на десет мили от брега, ако времето го позволи.
Тя пренебрегна последната острота, колкото и меко да бе изречена. Той и капитаните му бяха изказали известни възражения срещу решението ѝ да отплава толкова рано през годината — обясняваха ѝ, че зимните бури още ще вилнеят в открито море. Не го трогнаха внимателно подготвените таблици на брат Харлик с климатичните модели през годините, които сочеха, че в северната част на Борелианския океан има петседмичен период на относително спокойствие през месеците илнасур и онасур.