Огнената кралица

Ал Бера кимна сковано. Тя и по-рано беше забелязала, че той се чувства неудобно в нейно присъствие, предпазливост, вероятно породена от ниското положение, от което се бе издигнал.

— В младостта ми контрабандистките групи бяха повече, ваше величество — отвърна той. — Аз бях капитан в Кралската гвардия, преди крал Янус да ми заповяда да поема контрол над акцизните му агенти, немарлива сган, отдадена на рушвети и пиянство. Отне ми време и немалко кръв да ги превърна в ефективна ръка на Короната.

— И все пак вие успяхте. Разкъсахте задушаващата хватка, в която контрабандистите бяха стегнали южния бряг, и удвоихте приходите от пристанищата.

Ал Бера се усмихна предпазливо.

— С малко помощ от Шестия орден.

— Както и да е, мечът, който ви връчи баща ми, беше заслужен. — Тя посегна към малката дървена кутийка на бюрото. — За жалост аз нямам друг, който да ви дам. Както можеше да се очаква, воларианците са отмъкнали цялата кралска колекция. Но все пак открих една моя стара дрънкулка в развалините на някогашните си покои. — Тя извади предмета от кутията. Верижката беше нова, изящно изработена от сребро, но прикрепена към стар амулет, прост бронзов диск с инкрустиран в него син камък.

— Говори се, че го е носила майката на крал Нарис — продължи тя. — Първият, установил върховна власт над всички четири васалства на Кралството. За съжаление бил склонен към пристъпи на лудост, затова управлението на владенията му се паднало на забележителната му майка, Беларис, първата получила званието Управител и регент на Обединеното кралство. Титла, която аз самата носих за кратко към края на Алпиранската война, а това — тя сложи амулета върху бюрото и го плъзна към него — беше символът на поста ми.

„Правилен избор“, реши тя, като видя как той гледа амулета — като дете, което за първи път зърва змия.

— Аз… — започна Ал Бера и се изчерви. — Тук ли ще ме оставите, ваше величество?

— Ще служите на Кралството, както ви заповядва вашата кралица.

— Ако става дума за годността ми за битка…

— Става дума за това на кого мога да поверя управлението на тези земи в мое отсъствие. Нищо повече. Лорд-управител Ал Бера, моля, сложете си символа на своя пост.

Той опипа сребърната верижка, стиснал зъби, като се мъчеше да скрие лекото треперене на ръката си.

— Крал Янус някога казвал ли ви е защо бях толкова добър в ловенето на контрабандисти, ваше величество?

Тя се усмихна мило и поклати глава.

— Защото баща ми беше контрабандист. Много добър човек вкъщи, но жесток в занятието си — занятие, което щеше да бъде и мое, ако не бях избягал на тринайсетгодишна възраст, за да се запиша в Кралската гвардия. Дотогава вече бях разбрал що за човек е, колко е затънал в измами и убийства, и не исках да участвам в това. — Той дръпна ръка от верижката. — В това сега също не искам да участвам.

Тя запази усмивката си, взе верижката и амулета от бюрото и мина зад него. Усети го как клюмна, когато вдигна верижката над главата му и я положи на раменете му, макар че тя тежеше не повече от няколко унции.