Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Това са само знаци върху хартия, ваше величество — беше казал Щита, след като изгледа презрително документите на библиотекаря. — Удонор не чете.
— Той може и да не чете, но аз чета — отвърна Лирна. — Враговете ни не ни очакват преди пролетта и няма да пропусна възможността да ги изненадам. Флотата ни ще бъде готова до месец и тогава ще отплаваме, с вас или без вас.
Погледът ѝ се насочи към „Крал Малциус“, който вдигаше платна и вече заобикаляше вълнолома. Зад него потегляше дълга редица също толкова огромни кораби. В края на вълнолома можеше да види фигура, седнала пред голямо платно, закрепено на триножник. Майстор Бенрил, дошъл да улови сцената, макар че стоманеносивото небе и замъгленият хоризонт представляваха мрачна гледка.
Щита се поклони отново и закрещя заповедите, които щяха да ги отделят от пристана. Екипажът се разтича да отвързва въжета и да вдига гредите, за да се оттласнат от кея.
— Чакайте! — заповяда Лирна, когато взорът ѝ откри една дребна фигурка на носа. Алорнис не вдигна очи от уреда, докато Лирна се приближаваше — почукваше леко с малко чукче по тръбите от долната му страна.
— Ваше величество. — Алорнис чукна тръбата за последен път и се усмихна доволно на звука.
— Ако си приключила с работата си тук — каза Лирна, — бих те помолила да слезеш на брега.
— За съжаление това устройство иска още работа. — Алорнис се засмя видимо насилено и приклекна да огледа краката на машината. — Не мога да го оставя да отплава в такова състояние, ваше величество.
Лирна се приближи до нея и заговори тихо:
— Дадох на брат ти тържествено обещание, че ще те пазя. А сега слез на брега или ще накарам лорд Илтис да те свали…
— Те убиха Алуциус! — Алорнис се врътна към нея и запрати чука настрани. Лицето ѝ беше бясно, а викът ѝ накара всички на палубата да замрат. — Вие обещахте правосъдие. — Гласът на Алорнис бе станал задавен, макар че насълзените ѝ очи гледаха твърдо. — Пропътувах това кралство от край до край, виждах убийства и унищожение на всяка миля, и месеци наред се трудих без сън, за да ви осигуря тези смъртоносни инструменти. Всичко това без да искам награда или да очаквам благосклонност, защото вие обещахте правосъдие и аз си искам моето.
„Той никога няма да ми прости — знаеше Лирна. — Дори тя да оцелее.“
— Флотски лорд Елл-Нестра — каза тя и се извърна. — Моля, потегляйте.
Първите няколко дни бяха трудни, а морето — достатъчно развълнувано, за да лиши флотата от всякаква подредба; много от корабите се загубиха от поглед в почти неспирния дъжд. По заповед на Щита на борда на всеки съд имаше опитни навигатори, повечето от тях мелденейци, на които можеше да се разчита, че ще поддържат курс на изток независимо от времето. Въпреки това понякога Лирна гледаше заобикалящата ги сива пелена и трябваше да потиска чувството, че плават сами.
Под палубата полкът на лорд Норта страдаше от непрестанна морска болест и от теснотията на корабния живот. Трябваше да ги изкарват на смени горе да подишат чист въздух и да се разкършат. Повечето правеха упражненията със залитане и се движеха с видима отпадналост, макар че присъствието на Лирна, изглежда, им даваше стимул за допълнителни усилия. Слабата жена с кинжалите, която помнеше от Алтор, я поздрави със сериозен поклон, когато се качи на дневна светлина на третото утро след отплаването им от Варинсхолд, после се хвърли да изпълнява поредица упражнения с меч с ревностна енергия, преди да рухне, обхваната от внезапни гърчове. Пребледнялото ѝ лице гледаше с дълбоко унижение нагоре към Лирна, когато тя се приближи да ѝ помогне.
— Моля за прошка, ваше величество — изломоти жената. — Макар че жалката ми слабост не заслужава прошка…
Млъкна, когато Лирна притисна длан към челото ѝ и откри, че е прекалено студено и влажно.
— Гвардейка Фурела — каза тя, — вие не сте добре.
Фурела премигна, изненадана, че са се обърнали към нея по име, после се надигна в целия си невпечатляващ ръст.
— Не повече от всички останали, ваше величество. — Олюля се, когато корабът преодоля гребена на още една стръмна вълна, и Лирна усети треперенето ѝ, щом посегна да я хване за ръката.
— С какво се занимаваше? — попита тя. — Преди войната?
— Баща ми имаше мелница, ваше величество. Работех при него.
— Значи си запозната с механизмите и машините?
— Налагаше ми се, ваше величество. След като онзи безполезен шиба… Бащата на дъщеря ми не беше верен мъж и ни принуди да потърсим убежище при баща ми. След известно време ръцете му се схванаха прекалено много, за да поправя нещата.