Огнената кралица

Погледът на Алорнис стана суров.

— Нито пък във вас, ваше величество.

— Ти имаш избор. Аз бях лишена от подобен лукс в деня, когато ми отнеха лицето и дойдоха да погубят нацията ни. Но ти все още можеш да се отклониш от този път. Как мислиш, че ще се почувстваш, когато това твое чудовищно устройство превърне хората в живи факли? Не е лесно да слушаш писъците на горящ човек.

— Вие поискахте от всички нас да носим много бремета. Няма да бягам от моето.

„Ще те пратя обратно в мига, щом стъпим на сушата — реши Лирна, когато Алорнис се върна към работата си. — Изобщо не трябваше да те взимам, Кралството няма нужда от още една осакатена душа, колкото и да е умела.“

Вдигна глава, когато от палубата горе долетя някакъв вик, последван от тропот на ботуши и бързите удари на барабана на боцмана, който призоваваше всички на оръжие.

— Какво става? — попита Алорнис.

— Вражески кораб. — Лирна стана и тръгна към стъпалата за горната палуба. — Може би ще получим ранна възможност да видим творенията ти в действие.

Екипажът се втурна по местата си с оръжие в ръка, стрелците се закатериха по такелажа с лъкове на гърбовете. Палубата трепереше от шума, вдиган от полка на лорд Норта, който се подготвяше за битката. Тя намери Щита при перилата на щирборда, насочил далекогледа си към нещо на юг.

— Колко са? — попита Лирна, като спря до него и се взря в сумрака, но забеляза само едно съвсем неясно петно. Небето бе просветляло малко; все още си оставаше мрачно и забулено в облаци, но имаше достатъчно светлина, за да се вижда хоризонтът.

— Един — отвърна той и посочи някакъв по-малък мелденейски съд на половин миля от тях, който се носеше към новодошлия, вдигнал всички платна и оставяйки подир себе си ярка диря. — Пратих сигнал на „Орка“ да разузнае.

Лирна хвърли поглед към носа, където Алорнис и Фурела бяха заети с подготовката на балистата, и устоя на желанието да ѝ заповяда да слезе долу.

— Патрулен кораб ли е?

— Най-вероятно, макар че са излезли прекалено надалеч за това време на годината.

Мина може би половин час напрегнато чакане, след като „Орка“ се стопи в мъгливия хоризонт, преди Щита да изсумти доволно и да свали далекогледа.

— „Орка“ дава сигнал за пленен трофей и иска да се приближим.

— Ами направете го.

По заповед на Щита моряците се разшетаха да вдигат платната и не след дълго „Орка“ се появи пред погледите им; поклащаше се със свалени платна до тъмен волариански товарен кораб, придържан към него от множество въжета и абордажни куки и стълби. Лирна видя няколко мелденейци на воларианската палуба, застанали над къса редица коленичили пленници, всичките облечени в сиво с едно изключение. „Червен? — зачуди се Лирна, когато образът на пленника стана по-ясен. — Насред океана, без никакъв ескорт?“

— Заповядайте да доведат онзи на борда — каза тя на Щита и посочи червения. Вече виждаше, че е малко опърпан, дрехите му са размъкнати, а лицето му — посивяло от четина и умора. Като се взря по-внимателно, забеляза в чертите му нещо познато, прилика с едно друго лице, което бе имало нещастието да попадне в мелденейски ръце. — И пратете сигнал на кораба на аспект Кейнис — добави тя. — Имам нужда от един от братята му.