Огнената кралица

— За това ли говорите? — На устните му се мярна сянка от някога неизменната му усмивка и той кимна към бурното небе над тях. — Това е нежен полъх в сравнение с обикновената зимна ярост на Борелианския океан. Ще се разнесе до сутринта.

Тя остана до него и забеляза неохотата му да я погледне, сковаността на раменете му.

— Защо остана? — попита го. — Знам, че не искаше да участваш в това.

— Въпреки опасенията си не мога да отрека мъдростта в думите ви. Ако не ги довършим, те пак ще дойдат. По-добре една дълга война, отколкото десет кратки, които обезкървяват Островите с всяко следващо поколение, призовано да ги води. Освен това, ако си спомняте, аз ви се врекох.

Тя добре помнеше онази нощ след Зъбите, предложението му за друг живот и обещанието, дадено под звездите.

— Ако това ще ти е някаква утеха — каза тя, — ние никога не бихме преплавали западния океан заедно. Независимо от всякакви други… стечения на нещата.

Щита не се обърна, но тя видя как раменете му леко увисват.

— Да — отвърна той, а тонът му бе по-скоро печален, отколкото горчив. — Онзи ден в Алтор, начинът, по който ти гледаше Ал Сорна… А аз си мислех, че вече няма нищо, което той би могъл да ми отнеме. И лицето ти. Беше лице на непозната.

— Надявах се да видиш в него лице на приятелка.

Чу през вятъра тихия му смях.

— Това ли си представяш, че крие бъдещето за нас? Приятелство? Когато тази война бъде спечелена, мислиш ли, че още ще командвам флотата ти? Че ще остана до теб през всичките дълги години на твоето царуване? Твоят верен бивш пират? Твоето куче с намордник? — Метна поглед през рамо към нея, дъждът се стичаше по лицето му и всяка следа от усмивката му бе изчезнала. — Аз ти позволявам да ме сложиш в клетка, Лирна. Не искай от мен да живея в нея вечно.

Лирна се обърна, защото Мурел я подръпна настойчиво за ръката и посочи към вратата на каютата ѝ с подчертано нетърпение.

— Настоятелно ви съветвам да се подслоните, ваше величество — каза Щита и завъртя пак руля, когато нова вълна надигна носа на кораба към небето. — Бурите не зачитат титлите.

Както бе предрекъл той, през следващите дни времето се поуспокои и това даде на лейди Алорнис възможност да демонстрира новото си устройство.

— Брат Харлик беше така любезен да ми осигури няколко вдъхновяващи примера от историята — каза тя, докато прикрепяше едно голямо духало към медна тръба, стърчаща от долната част на приспособлението. Машината бе разположена отляво на носа на „Кралица Лирна“ и изглеждаше по-странна и от балистата: тръба от месинг и желязо, дълга дванайсет стъпки, тумбеста в единия край и изтъняваща до малко гърло. Отгоре по средата ѝ имаше голямо буре, а опората ѝ беше същата като на балистата, което ще рече, че дори някой с миниатюрните размери на Алорнис лесно би нагласил ъгъла ѝ. Фурела стоеше до тесния край и прикрепваше към гърлото нещо, което приличаше на удължена маслена лампа. По това как работеше с максимално протегнати ръце и постоянно се озърташе към бурето върху устройството Лирна прецени, че последната новост на придворната ѝ изобретателка крие значителен потенциал.