Огнената кралица

Двамата лордове отидоха при духалото и застанаха един до друг, за да хванат прикрепения към него голям железен лост, после вдигнаха въпросителни погледи към Лирна. Тя се опита да овладее учестения си пулс и им кимна да действат. Бяха нужни няколко натискания, преди да стане нещо, но когато то стана, Лирна се зарадва на тревожния вик, който отекна по цялата дължина на кораба, защото той скри собственото ѝ уплашено ахване. Струя яркожълт огън изригна от дулото на машината и описа десетметрова дъга, за да падне в морето сред облак пара. Успокоеното море беше позволило на голяма част от флотата да възстанови строя си и хорът от развълнувани викове можеше да бъде чут на близките кораби, докато огнената струя продължаваше да се лее.

— Прицелването е доста просто — каза Алорнис, докато движеше „копието“ така, че дъгата се разлюля във въздуха като пламтящо ветрило. Даде знак на Бентен и Илтис да спрат и се обърна към Лирна, усмихната в очакване на кралска похвала.

Лирна устоя на желанието да избърше потта от челото си и задържа ръцете си стиснати под плаща, от страх, че толкова много очи могат да видят колко силно треперят те. Мирисът на горящата ѝ коса… Изгарящите езици на пламъците и как поглъщаха плътта ѝ… Треперенето на ръцете ѝ се усили, заплашваше да плъзне нагоре към раменете, докато тя продължаваше да се взира в гордото лице на Алорнис. „Какво направих от теб?“

Усети леко докосване по ръката, обърна се и видя Щита, който дари Алорнис с най-широката си усмивка.

— Забележително постижение, милейди — каза той. — Оръжие, с което се печелят войни, ако някога съм виждал такова. Не сте ли съгласна, ваше величество?

Лирна си пое дъх и усети как треперенето отслабва, докато топлината от неговото докосване плъзваше по тялото ѝ.

— Милейди изобретателката надминава всякакви очаквания — каза тя на Алорнис. — Имате ли още от тези?

— Донесох достатъчно части за само още две, ваше величество. Може би когато стигнем до местоназначението си, бих могла да направя повече, ако намерим подходящите материали.

„Още ли? Аз не съм сигурна, че искам и едно!“

— Моля, продължете с изработката им. Флотски лорд Елл-Нестра ще реши кои съдове ще се облагодетелстват от великия ви дар.

Опита се да спи, но откри, че не може да се успокои, само се върти в койката и се опитва да изтласка от съзнанието си образа на пламтящата дъга. Накрая заряза опитите и отиде да потърси Алорнис. Илтис стана и я последва, без да е нужно да му казва нещо.

Придворната изобретателка работеше усърдно в ъгъла на трюма, който бе отделен за различните ѝ творения. Фурела лежеше в един хамак наблизо и спеше, несмущавана от лекото полюшване на кораба.

— Май стомахът ѝ привикна към корабния живот — каза Алорнис, като вдигна очи от една медна тръба. — Вече заспива по-лесно.