Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
89 Вид игра с камъчета, черупки от миди, зърна и др., произхождаща от Африка – бел. прев.
90 Франсис Кабрел – френски композитор, певец и поет, роден 1953 г., осмият по брой продадени сингъли и дискове изпълнител във Франция – над 21 млн. екземпляра – бел. прев.
91 Даниел Балавоан (1952–1986) – френски композитор и певец, автор на над 100 песни, популярен във Франция и днес – бел. прев.
48
2 октомври 1998 г., 23 часът и 19 минути
Марк дръпна един стол и седна срещу баба си. Извади бавно от джоба си плика, който му бе дала Матилд дьо Карвил, и го сложи на масата.
Два синьолавандулови плика. За всеки по един.
– Знаех, че Матилд дьо Карвил също има плик – каза кротко Никол. – Естествено. Но тя не бе в течение, че Гран-Дюк е дал плик и на мен.
– Права си – потвърди Марк. – Не знаеше.
Никол избърса очите си с бялата си кърпичка.
– Какво точно ти каза тя?
Марк нямаше избор. Бе дошъл, за да си изясни нещата. Говори дълго, описа посещението си в дома на Дьо Карвил, разказа накратко и съдържанието на тетрадката на Гран-Дюк. Наблегна на последните страници, на ДНК теста, на гузната съвест на детектива... Изпусна само един епизод – убийството на Гран-Дюк. Необяснимо неудобство го възпираше да го съобщи по този начин на баба си. Щеше да е грубо. Трябваше да размисли преди това, да преосмисли всичко, което Гран-Дюк бе написал. Да започне всичко от нула. Да уточни и сравни фактите.
Никол допря кърпичката до устата си и леко се закашля.
– Марк, Кредюл Гран-Дюк не е излъгал напълно в дневника си, но не е казал и цялата истина. Версията в действителност е малко по-различна, но Кредюл обича да украсява нещата...
Употребата на сегашно време смути Марк.
– Но аз бях тук – уточни Марк, – на петнадесетия рожден ден на Лили. Спомням си. Видях всичко – искам да кажа, подаръка. Видях как вазата се счупи, как Лили се поряза, как Гран-Дюк събра парчетата, като се извиняваше...
– Разбира се. Прав си. Само че в дневника си той не е разказал продължението.
Марк пребледня.
– Продължението ли?
– Ами нали си спомняш, Марк, че после двамата с Емили излязохте, за да празнувате. Отидохте у Манон. И се върнахте чак след полунощ...
Марк бе сложил ръката си върху разкъсания плик и го побутваше нервно по масата. Никол пак се изкашля, за да прочисти гласа си. Усилието ѝ бе напразно.
– Аз останах тук с Гран-Дюк – продължи тя. – Той седеше на дивана и пиеше калвадос, докато аз миех чиниите и плачех над мивката.
– Ти... плачеше?
– Марк, не съм глупачка. Кредюл работеше за Дьо Карвил. Знаех, че някой ден тя ще поиска ДНК тест. Това бе нейно право. На нейно място и аз щях да постъпя по същия начин. Но не така. Колко жалка бе тази стратегия... Примка, опакована като подарък. А Кредюл бе единственият приятел, когото канехме на рождените дни на Лили.
Смущението все повече и повече завладяваше Марк. Никога преди баба му не му се бе доверявала по този начин.
– Кога отгатна?
– Още щом видях, че от ръката на Емили потече кръв, и... когато Кредюл започна да събира счупените парчета. По-добре щеше да направи, ако бе дошъл със спринцовка и турникет. И ако бе играл честно. Това очаквах от него. Такъв бе договорът ни от самото начало: да му отворя вратата на дома си, но да имам право на същата информация като Матилд дьо Карвил.
– Но той е спазил уговорката, нали? Щом е дал и на теб резултата от анализа...
– Не съвсем, Марк. Не съвсем. Направи го, но без една подробност. Казах ти, че плачех над мивката. А после изведнъж взех решение. Току-що бях изтъркала ножа. Стиснах зъби и си порязах малкия пръст. Малко, колкото да кърви... Обвих пръста си с парцал и занесох на Гран-Дюк малка чашка за ликьор с няколко капки моя кръв в нея. Той разбра веднага. Не беше глупав.
– Как реагира?
Никол за първи път се усмихна.
– Беше малко засегнат, нали разбираш. Приличаше на дете, което са хванали да прави бели. Но Кредюл не беше лош. Извини се. Извини се и призна, че се е държал като идиот. Беше почти трогателен. Увери ме, че ще тества роднинството и за Матилд, и за мен. И после...
Никол пак се изкашля. Като че ли кашлицата бе затрупала в гърлото ѝ следващите думи. Марк се смущаваше все повече и повече, но все пак колебливо попита:
– Какво искаш да ми кажеш, Никол?
Пръстите на Никол мачкаха бялата ѝ кърпичка.
– Наистина ли искаш да знаеш? В края на краищата това не е престъпление. Съмнявам се обаче, че Кредюл го е написал в тетрадката си.