Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Роуан още я изпитваше. След първия път се беше почувствал зашеметен, беше му се наложило да събира здравия си разум. Единението с Елин го беше... отприщило, беше го сразило и възродило. Магията му беше песен, а тя...
За пръв път изживяваше подобно нещо. Всичко, което й даваше, тя му връщаше по свой начин. А когато го захапа, докато правеха любов за втори път в пясъка... Магията му превърна в трески шест от близките палми и връхният момент беше толкова буен, че очакваше тялото му да рухне.
След като приключиха и Елин понечи да се върне в Залива на Черепа, облечена само в пламъците си, той й предложи ризата и колана си.... които не прикриваха почти нищо, особено прекрасните й крака, но поне намаляваха вероятността за пълен скандал.
Донякъде. А и щеше да стане очевидно какво са правили на плажа веднага щом се появяха пред някого със свръхестествено обоняние.
Белязал я бе с по-плътен мирис от предишния й. Белязал я беше дълбоко и истински и нямаше връщане назад, не можеше да го отмие от себе си. Тя го беше нарекла свой, а той нея – също и Роуан схващаше, че й е напълно ясно какво означава това, също както знаеше, че... Елин беше направила своя избор. Решила бе окончателно кой ще споделя кралското й легло.
А той щеше да опита да се докаже достоен за тази чест, да докаже, че я заслужава, че кралицата му не беше заложила на грешния кон. Все някак. Щеше да си спечели привилегията. Макар и да нямаше какво друго да й предложи освен магията и сърцето си.
Но познаваше кралицата си. И знаеше, че независимо от значимостта на постъпката им, Елин го беше задържала на плажа, за да избегне останалите. Да избегне въпросите и опасенията им. Ала веднага щом стъпи в „Океанската роза“ и забеляза, че стаята на Едион свети, разбра, че приятелите им няма да стоят настрана.
Елин се мръщеше към светлината, но раздразнението й бързо отстъпи място на тревогата, като си спомни за хамелеонката, която бяха оставили в несвяст. Хукна към стаята с тихи боси стъпки и не си направи труда да почука на вратата, преди да я отвори със замах.
Роуан въздъхна рязко, мъчейки се да охлади с магията си все още горящата си кръв. Да укроти инстинктите, бушуващи в него. Не да я обладае отново, а да премахне всяка заплаха.
Опасно време настъпваше за елфа, когато намереше любовница. И още по-опасно, когато връзката им значеше нещо повече.
Дориан и Едион седяха със скръстени ръце в двете кресла пред студената камина.
И лицето на братовчед й пребледня от ужас, като надуши Елин, като разпозна видимите и невидими следи по двама им.
Лизандра, която стоеше в леглото с изнурено лице и присвити очи, се обади първа:
– Позабавлявахте ли се добре?
Едион не смееше да помръдне и предупреждаваше Дориан с поглед да последва примера му. Роуан едва сдържа гнева си, виждайки други мъже в близост до кралицата си, и опита да си припомни, че са му приятели, но...
Първичната му ярост стихна, щом усети облекчението й при вида на почти оздравялата хамелеонка, възвърнала си съзнанието. Въпреки това кралицата му просто сви рамене.
– Нали само за това стават тези проклети елфи.
Роуан вдигна вежди и се засмя тихо, чудейки се дали да й напомни, че го беше умолявала, беше използвала думи като „моля те“ и „о, богове“, и още много пъти „моля те“. Нямаше търпение да изтръгне отново такива рядко срещани обноски от нея.
Елин го стрелна с кръвнишки поглед, предизвиквайки го да изрече мислите си на глас. И въпреки че току-що я бе направил своя, че още усещаше вкуса й в устата си, Роуан се досещаше, че стигнеха ли до леглото, кралицата му нямаше да получи почивката, от която се нуждаеше.
Бузите на Елин поруменяха, сякаш съзираше плановете му, но свали амулета от врата си, пусна го на ниската масичка между Едион и Дориан и обяви:
– Научих, че това е третият Ключ на Уирда още докато бях във Вендлин.
Мълчание.
После, сякаш не беше разрушила и малкото чувство на сигурност, което им беше останало, тя извади Окото на Елена от чантата си, преметна го веднъж във въздуха и кимна към краля на Адарлан.
– Струва ми се, че е време да се запознаеш с предшественицата си.
***
Дориан изслуша разказа на Елин.
За Ключа на Уирда, който носеше тайно около врата си, за случилото се същия ден в залива, за това как бе изиграла Лоркан, както и че воинът рано или късно щеше да се върне при тях – ако имаха късмет, с другите два ключа. И ако имаха шанса, дотогава щяха да са намерили Ключалката, която вече на два пъти й заповядваха да вземе от Каменните блата – единственото нещо, способно да скрепи Ключовете на Уирда с портата, от която бяха изсечени, и веднъж завинаги да сложи край на заплахата от Ераван.