Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Словата бяха безсилни. Всички езици бяха изнемощели и в техния, и в другите светове.
Той се наведе и превзе устата й, а движенията му накараха и двама им да обезумеят.
Дали тя плачеше, или неговите сълзи се стичаха по лицето й и се изпаряваха сред огъня й...
Тя провлачи ръце по здравия му, мускулест гръб, по белезите от отдавнашни битки и стари кошмари. А когато тласъците му се задълбочиха, заби нокти в кожата му и прокара кървави бразди, белязвайки го като свой. Болката го подтикна да се впие още по-надълбоко в нея, а тя изви гръб и му разкри гърлото си. На него – само на него.
Магията му се развихри с пълна мощ, но устата му докосваше нежно врата й дори докато кучешките му зъби дращеха леко кожата й. А допирът на тези смъртоносни оръжия до най-уязвимата й част, гибелта, дебнеща толкова близо, ръцете, които вечно щяха да я даряват с любов...
Зенитът я връхлетя като горски пожар. И макар да не помнеше собственото си име, си спомни това на Роуан и го извика към небесата, докато той продължаваше да се движи, изцеждайки и последната капка наслада от нея, а огънят й превръщаше пясъка около тях в стъкло.
Щом зърна това, Роуан също избухна мощно и простена името й, припомняйки й го, и над водата затанцуваха светкавици, вятър и лед.
Елин го притискаше към себе си през цялото време, съединила огнения опал на магията си с неговата сила. И докато изригваше в нея, мълнии и пламъци озаряваха морето.
Светкавиците продължиха да прорязват небето, тихи и прелестни, дори след като тялото му се укроти. Звуците на света се изляха около тях. Дъхът му беше пресеклив като плисъка на разбиващите се в брега вълни, докато обсипваше с лениви целувки слепоочията й, носа й, устата й. Елин откъсна очи от изяществото на преплетените им магии, на единението им, и откри, че неговото лице бе по-изящно от всичко останало.
Цялата трепереше – Роуан също, все още в нея. Той зарови лице в извивката между врата и рамото й и насеченият му дъх стопли кожата й.
– Никога... – подхвана с дрезгав глас. – Не вярвах, че може да е толкова...
Тя замилва с пръсти белязания му гръб.
– Знам – пророни. – Знам.
Вече копнееше за още, пресмяташе колко време трябваше да му даде.
– Веднъж ми каза, че не хапеш жените на други елфи. – Роуан се напрегна леко. Тя обаче продължи с престорена свенливост: – Значи ли това, че... би хапал собствената си жена?
В зелените му очи просветна разбиране и той вдигна глава от врата й да огледа мястото, където кучешките му зъби някога бяха пробили кожата й.
– Тогава за пръв път загубих контрол край теб. Идеше ми да те хвърля от някоя скала, но те ухапах, преди да осъзная какво върша. Мисля, че тялото и магията ми знаеха истината. И беше толкова... – Роуан въздъхна пресекливо. – Толкова вкусна. И това ме ядосваше. Не можех да спра да мисля за теб. Будех се нощем с вкуса ти върху езика си, с идеята за мръсната ти, красива уста. – Той прокара палец по устните й. – Не знаеш колко покварени намерения съм имал към нея.
– Хммм, аз също, но така и не отговори на въпроса ми – отвърна Елин, свивайки пръстите на краката си в мокрия пясък и топлата вода.
– Да – потвърди с гърлен глас Роуан. – Някои елфи обичат да го правят. За да маркират територията си, за удоволствие...
– А жените хапят ли мъжете си?
Въпросът го накара да се втвърди отново в нея. О, богове – елфически любовници. Същинско щастие беше да си намериш такъв.
– Ти искаш ли да ме захапеш? – попита я пресипнало той.
Елин погледна шията му, великолепното му тяло и лицето, което някога бе мразила свирепо. И й стана чудно дали е възможно да умре от любов по някого. Да го обича достатъчно, че времето и разстоянията, и смъртта да не са от значение.
– До шията ти ли съм ограничена?
Очите на Роуан просветнаха и тласъкът му беше достатъчен отговор.
Започнаха да се движат заедно в ритъм с морето пред тях и когато той отново изрева името й към звездната чернота, Елин се надяваше и боговете да са го чули, да са разбрали, че дните им са преброени.
39.
Роуан не знаеше дали да се радва, да се вълнува, или да
се плаши от това, че беше благословен с кралица и любовница, която далеч не се интересуваше от нормите на приличие. Беше я обладал три пъти на онзи плаж – два пъти в пясъка и трети път в топлите води. Но кръвта му още беше наелектризирана. И още я желаеше.
Решили бяха да поплуват в плитчините, за да отмият пясъка, полепнал по телата им, но Елин обви крака около кръста му, целуна го по врата и облиза ухото му, както той беше си играл с нейните, и в следващия момент отново се озова в нея. Тя знаеше защо има необходимост от близост с нея, защо има потребност да я вкуси отново и да я почувства с всяка част от тялото си. И нея я изгаряше същата нужда.