Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Нямам дарбата и не мога.
— А можеш ли да ми доведеш Каран?
Мейгрейт се зачуди какво ли прави приятелката й в момента.
— Не е изключено, ако съм убедена, че това не е грешка. Каран обаче решава сама. Защо искаш да е тук?
— Няма да споделям плановете си с тебе, освен ако… — Той се наведе към нея и тя отдръпна ръката си. Гласът му будеше най-съкровените й копнежи. — Присъедини се към мен! Ние си подхождаме съвършено. Мейгрейт, виждам, че имаш душа на карон!
И тя го знаеше, но думите му я потресоха. Умът не позволи на чувствата й да поемат властта над нейния живот.
— Известно ти е, че имам и друг дълг — изрече безстрастно. — Той не пасва на твоите замисли. И още нещо — ти си враг на Игър, отнесъл си се безжалостно с него. Той носи белезите и до днес.
Очите му се присвиха.
— Не аз започнах. За мен разпространяват гнусни лъжи. Бях предаден. Игър ме нападна заедно с Мендарк — най-неверния измамник, който някога се е раждал на Сантенар. Аз се защитих. Значи сега заемаш страната на Игър? Любовник ли ти е?
— Не и откакто отиде в Катаза — смънка Мейгрейт.
Не се престраши да каже:
„Не и откакто те зърнах“.
Накрая тя наруши мълчанието.
— Знаеш ли как те наричат?
— Великия предател. Нищо не мога да сторя, за да променя мнението им. Знам какъв съм и не се залъгвам. Но не треперя от мисълта какво ще мислят за мен идните поколения.
Мейгрейт продължи да го притиска, за да чуе как той обяснява всяко зло, което му приписват.
— А какво ще кажеш за аакимите? Отнели сте им света, поровили сте ги, тормозили сте ги безпощадно.
— Нима лъвицата ще умори малките си от глад, защото й е жал за агнето? Ако не бяхме стъпили на Аакан, щяхме да изчезнем, нашата велика раса щеше да бъде заличена. Завзехме света им. Стотина от нас наложиха властта си. Ако аакимите държаха на своя свят с желанието, което тласкаше нас, не бихме им го отнели, дори да бяхме един милион. А и навредихме ли с нещо на Аакан? Напротив, съхранихме и опазихме прастарата и достойна култура на аакимите. Не сме ги поробвали. Това е оправданието им, защото не признават пред себе си, че им липсва доблест. Имат достатъчно свобода.
Дори тук, на Сантенар, не започнахме първи войните през Прочистването. Какви велики и прекрасни постижения бяха загубени заради войната… Мъчно ми е.
— Както тълкуваш всичко, всяка казана дума за тебе ще се окаже лъжа. Трудно ми е да ти повярвам.
— Не всяка, разбира се! Повечето истории са самата истина. Постъпвал съм жестоко, бил съм неумолим, не съм пропускал да насоча нито едно достъпно оръжие срещу враговете си. Всичко, което оцеляването изисква. Всеки, който е привързан към расата си, ще се държи като мен.
— Но си се отметнал, когато Лиан те е победил със своето сказание.
— Той прибягна до лъжи и уловки, но аз и не очаквам друго от врага. Побеснях, защото позволих да бъда посрамен с лъжа пред моите служители. Той подкопа авторитета ми сред гашадите. Някой ден ще си изпатя заради това.
— А собственото ти признание какво си вършил при превземането на Аакан?
— Постъпих глупаво, както признах и в сказанието. Но минаха хилядолетия, тогава бях млад и разгорещен. На кого не се е случвало? Ти нямаш ли недостатъци, от които се срамуваш? Аз не се опитвам да ги прикрия. И не съм лишен от чест — сдържано завърши Рулке и отиде при машината.
Загледа се в нея, поклащайки се леко на пети и пръсти. Опря длан в гладкото туловище, обаче не личеше да е намерил облекчение. Мейгрейт го гледаше и не отгатваше какво в думите му е истина… и имало ли я е изобщо. Не можеше да забрави как е опетнено името му, но всичко това влизаше в стълкновение с видяното и чутото тук.
Той се врътна и дойде при нея.
— Чакам решението ти.
— Не мога да реша. Объркана съм — откровено призна Мейгрейт. — Трябва да помисля.
— Надявам се да разбереш защо правя това. — Рулке размаха ръце във въздуха и тя ненадейно се скова неподвижно. — Ако решиш да застанеш на моя страна, ще се задоволя и с една дума.
Мейгрейт не опита да се бори с принудата и като че успя да го изненада. Продължи да се взира в него с удивителните си очи. Рулке плесна гръмовно с ръце. На входа застанаха Идлис и Йеча.
— Ще я заведете в покоите й. Мейгрейт, ще отидеш ли кротко, или се налага аз да те заставя? Искам да знаеш, че тук разполагам със стотици гашади.
— Добре, давам ти дума… да не се съпротивлявам. Той си отдъхна.
— Щом е така, аз ще те заведа. Ела с мен. — Отпрати гашадите и взе палтото и наметалото й. — Оттук.