Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Тя дори не си позволяваше напразни мечти за деца.
— Повечето, но не и всички. Бездруго съществуват други начини да нарасне вероятността. За нас — кароните — няма тайни в зачеването.
— Що за безсмислици! — възкликна смутено Мейгрейт. Възпиталата я Фейеламор имаше много строги разбирания и изобщо не отваряше уста на такива теми. — Пък и сега няма значение. Изслушай ме. Възбраната отслабва, твоята машина само ще ускори разпадането й. Никой не е наясно как може да се справи с положението.
Рискуваш да направиш Сантенар беззащитен пред тварите от пустотата.
Рулке махна с ръка нехайно.
— Вече те чух. Разкажи ми за тази нова флейта. Как се появи? Защо да не му каже и това?
— Тенсор я изработи от моето наследство — златото на Ялкара.
— Оо… Значи тя е намерила предишната.
— Не, не — побърза да възрази Мейгрейт, без да помисли. — Фейеламор открадна онова злато от Хависард и сега знам, че това са били останките от първата златна флейта. Аз наследих собствените накити на Ялкара, които е донесла от Аакан.
— Как познаваш кое злато какво е?
Мейгрейт застина. Въпросът бе зададен и отговорът не можеше да бъде премълчан. Как изобщо някой би могъл да познае?
— По излъчването. Златото на Ялкара е приятно, старо, като другите запазени нейни вещи. Златото на Фейеламор е страшно, опорочено!
— Такова е — потвърди Рулке. — Къде е твоята флейта?
— Опитах се да я употребя, но тя е необуздано опасна. Оставих я. И следващия път, когато използваш машината…
— Не ме поучавай! — ядоса се той. — Нима си въобразяваш, че не схващам? Нима не поведох останалите при прехвърлянето от Аакан? Нима не се пресегнах през пустотата още в древността в гибелното усилие на призоваването и не изтеглих прокълнатия Шутдар от неговия свят, за да сътвори флейтата по мое желание? Тъкмо в това сбърках — избрах един затънал в поквара безумец. Да бях потърпял десетина пъти по-дълго, за да си я направя сам. Но нима не пробих пустотата с машината си?
— И си сбъркал. Научих от Каран.
— Не внимавах. Трябваше да я защитя по-добре. Следващия път няма да е същото!
Тъмните му вежди се събраха на челото. А в ума на Мейгрейт се мярна видение — някой се влачеше нагоре по безкрайна стълба. Зърна червената коса и бледото лице на Каран.
Рулке хвана ръката й.
— Мейгрейт, сега ти ме чуй! Занимавал съм се дълго с Възбраната. И Нощната пустош бе изтъкана от нея. Ще бъда предпазлив.
— Ти имаш свят, на който да се завърнеш. Какво те интересува Сантенар? — 0, този свят е по-хубав. Аакан ще ни погуби. Интересува ме, и още как! Няма да ме разбере никой от онези, които не са били прогонени и захвърлени в пустотата, където да намерят края си. Интересуват ме всички светове! — изрече той толкова разпалено, че Мейгрейт не намери думи да отговори. — Някога имахме свой свят и бяхме мнозина. Но всички до последния бяхме изритани в пустотата, за да умрем. За да бъде заличена нашата раса веднъж завинаги. — Рулке стискаше ръката й и говореше с такова вълнение, че тя се захласна. — Може ли да ти покаже въображението какво представлява пустотата? Най-насилническата, варварска, безплодна и лишена от надежда вселена. Тя е във вечно движение и обитателите й са принудени да се приспособяват със същата бързина, защото нямат друг шанс да оцелеят. Там не познават милост, жалост, прошка. Да оживееш е единствената цел. Как пируваха с нашите деца, болни и старци!
Мейгрейт се изуми на сълзите в очите му. И още по-стъписана откри, че и нейните очи са овлажнели.
— След месец от милиони останахме няколко хиляди. Научихме много за оцеляването през този месец. Научихме се да браним нашите убежища сред голите, почти кипящи камънаци — други светове няма в пустотата. Научихме се да превръщаме в жертва всяко създание, което е по-слабо от нас, и да се крием от по-силните, по-хитрите, по-умните.
Индиговосините му очи блестяха.
— Броят ни не растеше, макар че попихме уроците на пустотата и бяхме по-безмилостни от всеки друг. Всички там се стремят неистово да избягат, а ние бяхме най-непримиримите, защото познавахме и другата вселена. Имахме свят и го загубихме! Обичам Сантенар, но на първо място е нашето оцеляване.
Той разтвори пръсти, Мейгрейт не помръдна ръката си. Рулке й отне желанието да спори и тя не знаеше как да постъпи. Започна да се съмнява в причините да дойде тук. Не забравяше обаче мълвата за прословутото му лукавство.
— Защо дойде в Шазмак? — внезапно повтори въпроса си той.
— Казах ти — за да попреча на Фейеламор да се съюзи с тебе.
— Смешно е! Но бих сторил всичко според случая, за да допринеса за оцеляването ни — добави Рулке замислен. — Ти имаш ли дарбата на усета като Каран? Можеш ли да намериш Пътя между световете?