Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Никога повече не прави така – просъска Марта и се изправи.
– Какво правите тук, за бога? – стресна се Барбара и се огледа.
В последно време в целия старчески дом цареше безпорядък, но в стаите на хористите беше особено голям хаос. Всички бяха вътре и рисуваха. На перваза и масичката за кафе имаше маслени бои, картини, рамки и ролки прозрачно найлоново фолио; целият под беше обсипан с тубички боя с отворени капачета. На дивана беше паднал един статив, а Умника стоеше до него и смесваше боя в една кофа. Кристина беше заета да полага дебели пластове върху една огромна картина, а Ана-Грета довършваше малко правоъгълно платно. Сякаш се беше опитала да изобрази някакви сребърни монети в светли сивкави тонове, но вместо това приличаха повече на бисквити. Докато рисуваше, тя си тананикаше един стар шлагер.
Сестра Барбара дълбоко си пое дъх и възкликна:
– С какво се занимавате?
– Развиваме се като художници – отговори Марта и избърса лицето си с опакото на ръката, при което го изцапа с още повече боя.
– Защо не рисувате акварели? – предложи сестра Барбара в опит да бъде позитивна.
Директорът Матсон я беше посъветвал да не забранява това и онова, а по-скоро да убеждава и да използва приятелски тон.
– Акварели? Доста отдавна се отказах от тях – отговори небрежно Кристина. – Акварелните бои имат своите ограничения, нали разбирате. Сега експериментираме с маслени бои.
Да, Барбара определено виждаше това. По стените и столовете бяха подпрени големи абстрактни картини и ако не беше найлоновото фолио, целият под отдавна щеше да бъде съсипан. Тя погледна по-внимателно. Картините бяха жизнерадостни, с ярки цветове, но за нищо на света не можеше да познае какво изобразяват.
– Изкуството наистина... – каза тя и млъкна.
– Толкова се забавляваме! – възкликна Марта. – Надяваме се да организираме изложба. Може би ще можем да я направим тук, в старческия дом „Диамант“? Вече сме измислили име на нашия кръжок: „Старите хора също го могат – в изкуството“.
– А, ясно. Не се съмнявам, че ще имате успех. Но първо трябва да оправим тази стая. Просто не може да изглежда по този начин.
Сестра Барбара веднага съжали за изречението „Просто не може да изглежда по този начин“, но от друга страна, точно това мислеше. Тя въздъхна дълбоко, избяга в кабинета си и затвори вратата.
Мислеше си, че след празненството ще й бъде по-лесно да спечели всички на своя страна, но се оказа точно обратното. Възрастните хора не само продължиха да правят каквото си решат, но вече настояваха и за повече празненства – а сега и хористите искаха изложба в старческия дом „Диамант“. Тя подпря главата си с ръка. Утешаваше се с мисълта, че поне най-сетне беше успяла да докара Ингмар в положението, което искаше. Двамата щяха да се оженят и макар че той отлагаше сватбата, съвсем скоро щяха да управляват трите старчески дома заедно. Той щеше да си мисли, че взима всички решения, но не. Нейните планове бяха доста по-амбициозни. Сватбата беше само първата спирка по пътя към нейните мечти.
Марта остави четката си и погледна към затворената врата.
– Сестра Барбара дори не посмя да остане тук. Би трябвало да ми е жал за нея, че не може да се наслаждава на живота. А ако имаше и най-малка представа с какво се занимаваме наистина, щеше да получи инфаркт.
– Аха – съгласи се Греблото. – Следващата ни спирка е Лас Вегас.
– Не, Карибите – намеси се Ана-Грета. – Там не прилагат споразуменията за екстрадиране. Ако отидем в САЩ, веднага могат да ни изпратят обратно. Ще се наложи да живеем в Барбадос, но полетът е само десет часа, а аз съм намерила възможно най-луксозния хотел, който можете да си представите.
– Това е страхотно, но първо трябва да отидем до северните предградия на Стокхолм, нали? – каза Марта.
В този момент всички замълчаха, защото знаеха какво ги очакваше. Преди да се заемат със своето престъпление, трябваше да проверят още едно нещо. Как работят в действителност банкоматите в Стокхолм.
„Зелената заплаха“ отново се понесе по улиците, а радиото беше усилено до краен предел, докато обикаляха различни банкомати в северните и западните предградия на Стокхолм. Микробусът спря в „Сундбиберг“, „Ресунда“, „Ринкебю“ и „Дюрсхолм“ и всеки път те слизаха с проходилките си, теглеха малко пари и отново се качваха в микробуса, за да продължат. Понякога слизаха само Греблото и Умника, друг път само Кристина и Ана-Грета, но всички изпълняваха задачите си с максимална концентрация.
В действителност всички бяха толкова съсредоточени, че изобщо не забелязаха тъмносиньото волво, което ги следваше през цялото време. Дори Марта, която си водеше подробни бележки, не забеляза нищо. Не – всички внимаваха единствено за банкоматите и маршрутите за бягство.