Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Храната се състоеше от печено овнешко, печени гъски, пъстърва на скара и други неизвестни за нея ястия. Засвириха непознати инструменти и някой запя песен, които другите подхванаха в хор.
Арн отчупи залък от тънката и мека питка, подаде го на Сесилия и й посочи да го топне в соса на овнешкото. Щом тя го хапна, устата й се изпълни с нови вкусови усещания, подсилени от различни подправки. След кратко колебание реши, че е годно за ядене, а накрая й се стори дори много вкусно. Месото се оказа най-крехкото, което някога беше опитвала, а рибата имаше неочакван вкус, благодарение на една подправка, напомняща леко на кимион.
Арн се забавляваше да бърка в различни подноси и да й дава да опитва като на малко дете. Тя се дърпаше, смеейки се, но той й обясни, че това е учтивият начин да изразиш отношението си към съпругата си или към добър приятел.
В началото чужденците ядяха лакомо, но след като заситиха първоначалния си глад, повечето от мъжете се облегнаха на възглавничките и започнаха да се хранят по-бавно, с удоволствие и с притворени леко очи, под звуците на музиката, изпълнявана от двама от тях на струнни инструменти, напомнящи на онези на франкските жонгльори на сватбата в Арнес.
Не след дълго Сесилия също се облегна на меките възглавнички, които няколко мъже й поднесоха с поклон. Тя се отпусна и бавно започна да опитва от всички тези хубави неща. А при вида на количеството мед, използвано за лакомствата, които им поднесоха след месото и рибата, тя само леко повдигна вежди. Това бяха малки хлебчета с плънка от лешници и с настъргани отгоре моркови, целите потопени в мед. Имаше нещо подбуждащо към безгрижие в тези аромати и вкусове, което й хареса, и постепенно тя оцени по достойнство музиката, която отначало й се беше сторила фалшива. Замечта се за далечни страни. Разликата между това угощение и всички онези, на които беше присъствала досега, беше, че то ставаше все по-мирно и спокойно, а песните — по-тъжни и протяжни. Никой не се сби, никой не повърна. Тя се остави на размишленията за тези чужди обичаи и изведнъж си даде сметка, че пият вода, а не бира или вино. Замечтаността й я водеше далеч от мястото, където се намираше, докато не дойде Арн да я хване за ръка и да й каже, че двамата почетни гости трябва първи да напуснат трапезата.
Поведе я към изхода близо до lavatorium, хвана я за ръка, поклони се и каза на този непознат език няколко думи, след които всички мъже в стаята станаха на крака и също се поклониха.
Когато тя излезе на двора, студът я сграбчи и развали очарованието. Каза си, че тази нощ ще бъде първата от тези, през които Арн ще й разкаже за приключенията си.
След като той стъкна огъня и двамата легнаха в голямото легло, тя повдигна възглавниците, за да седнат един до друг срещу веселите пламъци в огнището и го помоли да започне разказа си. Искаше да разбере защо са приютили най-злите врагове на християнството.
Отговори й с умишлено премълчаване отначало, че тези мюсюлмани, както наричат верните на Пророка, са работили за християните в Светите земи и че биха били избити от своите, ако не се бяха укрили на север. Същото се отнасяше и за братята Вахтиян, християни по същите тези места, чиито работилници и магазини са били в Ал-Хамедях, голямата търговска артерия на Дамаск. Отвъд морето не само религията те прави член на този или онзи лагер.
Сесилия стеснително изрази своето неразбиране.
Тогава той подхвана разказ, за който щяха да му трябват няколко такива нощи.
В Светата земя има мъже, различни от другите. Той има предвид двама от тях. Единият е християнин на име Раймонд от Триполи. За него ще й разкаже някоя друга нощ. Сега ще побърза да започне с другия, защото е мюсюлманин и името му е Юсуф ибн Аюб Салах ал-Дин, но християните за по-кратко го наричат Саладин.
Чувайки името на най-големия враг на християнството, Сесилия затаи дъх. Монахини и свещеници хиляди пъти бяха проклинали по най-свиреп начин това име пред нея.
Това не пречи Саладин да му бъде приятел, отбеляза Арн, без да обърне внимание на тревожната забележка на съпругата си. А през годините приятелството им се е скрепило толкова, че дори и най-невярващият не би могъл да си помисли друго, освен че то е дело на Господ.
Всичко започнало в деня, в който той спасил живота на Саладин. Ако се замисли човек, това събитие не би могло да се случи по друг начин освен с Божията намеса. Тъй като за какво му е на един тамплиер да спасява живота на този, който в крайна сметка щеше да победи християните и да ги изгони от Светите земи?
Двамата се срещнали на бойното поле и Арн победил малко след това, когато се върнал начело на превишаваща по численост армия, за да атакува крепостта Газа, където Арн бил командир на тамплиерите, Саладин на свой ред спасил живота му.