![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- И когато го правят вие давате заповеди на хората си, нали? - попита Нина с хладен тон. - Заповеди като „Убийте Нина Уайлд“.
Глас кимна.
- Тази заповед вече може да бъде оттеглена. Трябва обаче да сторите нещо.
- Да унищожим статуетките.
- Да. Без тях Групата няма да може да открие метеорита. А без него няма да успее да осъществи плана си. Свободата на човечеството ще бъде в безопасност.
- Въпреки това няколко могъщи задници ще продължат да дърпат конците - отбеляза Еди.
- Да, но поне ще бъде възможно да им се опонира.
- След като унищожим статуетките - започна Нина, - после какво? Уордън и дружките му ще ни бъдат бесни.
- Така е. Но в крайна сметка те са бизнесмени и бизнесдами. Алчността не познава граници. Времето им е прекалено ценно, за да бъде пиляно за отмъщение. Права си, няма да бъдат доволни, но съвсем скоро ще се заемат с нещо ново.
- Ами ти? - попита го Еди. - Просто ще си плаваш наоколо и ще се наслаждаваш на колекцията си от марки до края на живота си?
Лицето на София трепна за миг, което издаде, че подобна идея не ѝ се нрави, но намеренията на Глас бяха ясни:
- Смятам да се боря, Чейс. С каквото и да се захване Групата, аз ще бъда в опозиция.
- Откъде ще знаеш какво правят? - попита го Нина.
- Някои от техните източници са и мои източници. Може да съм в инвалидна количка, но не съм вън от играта. - Мъжът се приближи до двойката. - Какво смятате да правите?
- Струва ми се, че... унищожението на статуетките е единствената ни опция - неохотно каза Уайлд. Еди беше съгласен с нея.
- Добре. В такъв случай ще ви върна на повърхността. Предполагам, че фигурите са скрити в Ню Йорк?
- Точно така - отговори Чейс.
- Ще ви изпратя един от моите хора като свидетел, когато ги унищожавате. След това пътищата ни се разделят. Ако желаете, ще ви компенсирам за вредите, които ви нанесох.
- Не ти искам парите - ядосана отвърна Нина.
Еди сви рамене.
- Малко няма да са излишни...
- Ще ти кажа кой заслужава компенсация - продължи жената, припомняйки си какво се случи сред руините на Атлантида. - Семействата на хората, които мъжете ти убиха днес. На подводницата, която взривиха, имаше трима души и още един... Мат! - изкрещя Нина, изведнъж се обнадежди. - Тази подводница има ли сонар?
* * *
Въздухът в кабината на „Шаркдозер“ ставаше все по-горещ и негоден за дишане. Дори кислородът, който проникна от „Мако“, не можеше да промени нещата.
Мат се беше отпуснал в пилотското място, дишаше бавно и на пресекулки. Мъжът знаеше, че усилията му да удължи живота си бяха напразни. Баластът продължаваше да е заклещен от шейната, което го правеше затворник на океанското дъно, малкото останала енергия в акумулаторите беше далеч от достатъч- на да изведе машината и него на повърхността. Недостатък в дизайна, помисли си замаян Трули, инженерната му мисъл работеше до последния му миг. Следващия път ще използвам топче, а не плоча...
Следващ път нямаше да има. Една по една дори червените лампички на пулта за управление изгасваха, недостатъчното напрежение не можеше да поддържа обвинителните им намигвания. Това беше краят: смърт в мрачината на океана, който беше изучавал през целия си живот. Навярно подобен завършек е бил неизбежен... Мъжът усети, че в ъгълчето на едното му око набъбна сълза, но нямаше сила да вдигне ръка и да я избърше.
Останаха две лампички. Една. Накрая и тя изгасна. Кабината потъна в мрак и тишина, нарушавана единствено от тежкото му дишане и честите пропуквания на повредения прозорец. Тъй като подводницата не се движеше, напрежението върху стъклото беше намаляло, но мъжът знаеше, че на микроскопично ниво огромното налягане на водата отвън продължаваше безмилостно да напада пукнатините.
И в двата случая - да бъде смазан за един миг или да изпадне в безсъзнание и да се задуши - за Трули нямаше изход. Опита се да затвори натежалите си клепачи и да изчака решението на съдбата... когато осъзна, че мракът пред него чезне.
Това не беше възможно. Тук долу нямаше никакви светлини...
Мат беше замаян от ярките лъчи, които проникнаха в кабината му. Халюцинираше ли, или историите за ярката светлина преди смъртта бяха истински? Може би ангелите идваха за него? Здраво разтърсване му напомни, че все още е жив и в съзнание. Някакъв друг съд току-що се беше скачил с неговия.