Хюрем. Московската наложница

— Какво, аз ли?

— Разбира се. Да видим и ние как се ловят зайци с подпалки.

— Но сред толкова мъже…

— Лесно ще стане. Ще се предрешиш.

Тя така и направи. Облече се с мъжки дрехи. Покри лицето си и по време на първия ловен поход, в който участва, Хюрем удиви всички — и султан Сюлейман, и главния соколар Ибрахим, и останалите аги и бейове. Яздеше, прегърнала врата на коня, хвърчащ като вятър, скрила лицето си в гривата му; майсторски стреляше с лък, умело преследваше плячката — сръчността ѝ слиса дори и отбраните придворни ездачи. А когато по нейно предложение бяха запалени подпалки и заради пушека три-четири заека се показаха, настроението на падишаха рязко се подобри. Сюлейман бе въодушевен най-много от това, как Хюрем повали една сърна със стрелата, която пусна, яздейки, сякаш се състезаваше със светкавиците. От устите на всички ловци се откъсна едно учудено „Ооо!“, после гласовете им се извисиха в похвални възгласи.

А докато младият падишах възнаграждаваше успеха на любимата си жена с аплодисменти, той каза на Ибрахим:

— Гледай, главни соколарю, едно невръстно дете се превърна в твой съперник.

Ибрахим знаеше, че това „невръстно дете“, както го нарече падишахът, беше Хюрем хасеки — всички, които присъстваха на лова, бяха наясно с това, но се правеха, че не се досещат, за да не обидят султана.

— Винаги съм казвал, владетелю мой, че няма по-добра преценка от вашата. Простете ми, трябваше да знам, че и при избора на ловен другар ще вземете толкова точно решение.

След ласкателните си думи Ибрахим бавно се обърна към Хюрем, която внимателно следеше разговора, изправена върху гърба на коня.

— Пък и любимците на нашия господар не са наши съперници, те са наши любезни спътници. Не бихме се състезавали с тях нито по умения, нито по знания.

Въпреки че още не разбираше добре езика, Хюрем усети намека, заплахата, дори унижението в тези думи. Сюлейман поклати глава, видимо доволен, без да покаже дали е доловил скрития смисъл.

Ибрахим не можа да види омразата, която извираше от очите на Хюрем под покривалото. Ако можеше да зърне лицето ѝ, със сигурност щеше да разбере, че си е спечелил заклет враг, който не биваше да пренебрегва.

Докато подкарваше коня си в тръс, тя се закани на този хърватски храненик, че хубаво ще види уменията и знанията на Хюрем! Ще разбере дали оттук насетне Османската империя ще слуша неговите разпореждания или волята на московската наложница!

Онази нощ султан Сюлейман се развихри като любовна буря. Дълго се взира в очите на момичето. Не можеше да се нарадва на късмета си. Отпи от усмивката ѝ с удоволствие, сякаш беше вино. Ето това е неговата жена — пълна с любов, гореща и войнствена. Знае и как да гали, и как да убива!

Ибрахим беше прав — преценките на Сюлейман винаги бяха точни. През онзи ден за пореден път се увери в правилния му усет, с който бе предпочел Хюрем пред Гюлбахар.

Султанът обгърна ръцете на момичето с дланите си. Някак не му се вярваше, че тези ръце, нежни като крила на гълъб, бяха толкова силни, че да запращат смъртоносни стрели. Целуна ги с любов. И след това се разбушува буря от страст, продължила до изгрев-слънце.