Хюрем. Московската наложница

— Владетелю, владетелю!

Мерзука и останалите прислужнички също се събудиха. Докато Сетарет калфа се опитваше да запали лампите, останалите момичета викаха, сновейки от стая в стая.

Врявата навън постепенно нарасна. Сред многото мъжки гласове се долавяше женственият глас на Сюмбюл ага:

— Шшшт! Излезте. Веднага излезте. Не нарушавайте тишината в харема. Яростта на владетеля… — умоляваше той.

Пискливият, изпълнен със страх гласец на мъжа се губеше сред виковете на мъжете.

— Стига сте хленчили — смъмри момичетата Хюрем, докато ставаше от леглото.

Емине веднага облече Хюрем в халата, който валиде султан ѝ бе подарила.

— Има вести от Крим, владетелю! — извика плътен глас.

От Крим ли?

В миг сърцето на Хюрем заби като камбана. Значи има вести от Крим! Мястото, което наричаха Крим, беше толкова близо до нейния край, до полята, ухаещи на мащерка.

— Вестоносецът на кримския хан чака да бъде приет, султане — отново се обади чауш-башията. — Ако новината, която нося, не заслужава да събудя владетеля на света, отсечете ми главата, казва и друго не споменава.

Хюрем бе долепила ухо на вратата и се опитваше да долови за какво става дума. Каква можеше да бъде вестта, толкова важна, че да будят посред нощ самия султан Сюлейман?

В този миг Хюрем позна гласа на главния соколар Ибрахим.

— Замълчете бе, нахалници!

Изведнъж гласовете секнаха. Когато чу мъжа, Хюрем се вледени. Значи, докато тя спеше тук сама в леглото си, той беше при падишаха.

— Хърватско прасе — процеди вбесена.

Ясно беше, че султан Сюлейман отново си блъскаше главата над картите в стаята си заедно с онази хърватска свиня. Ибрахим не викаше, но думите, които произнасяше почти шепнешком, плющяха като камшик.

— Вие изобщо ли нямате срам?

— Аз ги предупредих, но… — опитваше се да обясни Сюмбюл ага с едва доловим гласец.

— Може ли така да нахълтвате до вратата на султана? — прекъсна Ибрахим главния евнух. — Наказанието за нахлуване в харема и нарушаваме на тишината и спокойствието му е дръвникът, не знаете ли това? Ако вестта, която идва от Крим, не е толкова важна, че да потисне гнева на нашия господар падишаха, лошо ви се пише. Така да знаете. Гневът на нашия падишах ще се стовари върху всички ви.

Чауш-башията му каза нещо, което Хюрем не можа да чуе. Ибрахим остана безмълвен за известно време и после разпореди:

— Веднага известете Пири паша.

Сега и в неговия глас се усещаше едва доловимо вълнение.

— Събудете и Ферхад паша. Не забравяйте Ахмед паша и Пиял паша. Нашият господар ще чуе новината от кримския хан в залата за аудиенции.

Разговорите приключиха. Някаква врата се затвори. Вероятно Ибрахим се бе върнал при падишаха. Шумът от стъпките и глъчката се отдалечиха и всичко наоколо потъна в онази непоносима тишина на нощите в харема.