Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Нещо не изглеждаш добре — забеляза Коротков, като гребваше скаридките от супата и ги нареждаше върху филията бял хляб. — Да не си болна?

— Не. Две нощи не мога да се наспя. Нали знаеш, че за мен недоспиването е по-лошо от смъртта.

— И какво правиш нощем?

— Де да беше нещо полезно! Вчера ходихме с моя любим брат и жена му на ресторант, празнувахме годишнината от сватбата. А днес — направо ме е срам да си призная. Борих се с комари. Беше влязло цяло ято в стаята, а след зимата са гладни и сърдити. Все искат да пийнат от моята кръв. И бръмчат като луди. И кое е най-обидно, Льошка спи най-спокойно, защото не го закачат. А нападнаха мен, горката. Не ме оставиха на мира.

— Е, голяма работа — усмихна се Коля. — Между другото Коля ми се оплака от теб.

— По какъв повод?

— Заради неприличното ти поведение.

— А, заради Соловьов ли?

— Аха. Какво се е случило?

— Ами нищо особено, Юра — каза с досада тя. — Както винаги, Колка преувеличава. Представи си, сторило му се е, че нарочно съм накарала Соловьов да се влюби в мен, а после съм изчезнала и съм оставила самотния инвалид сам със страданието си.

— А не е ли така?

— Разбира се, че не. Избий си го от ума. Слушай, не мога да разбера какво правиш със скаридките. Не ги ли обичаш?

— Обожавам ги. И имам грандиозен замисъл. Първо ще изям супата, а после ще си направя комбиниран сандвич с кашкавал и скариди.

— Вкусно ли ще стане? — попита с недоверие Настя, като премести погледа си от чашата със супата върху огромното парче хляб до Коротков, на което розовееха скаридки.

— На мен ми харесва. Ако много ме помолиш, ще ти дам да си отхапеш един път.

— Ще помисля — засмя се Настя. — Поне момчетата да бяха се появили по-скоро, нямам търпение вече.

Пръв се върна Селуянов. За съжаление с празни ръце.

— Не ме гледай, както учител гледа двойкаджия — заяви той, като видя върху Настиното лице и разочарование, и недоверие, — добре проверих. Не се съмнявай. В досиетата няма нищо. Хей, не ви ли остана нещо за хапване?

Настя му даде първо два сандвича с кашкавал и чай. Николай изломоти нещо неразбираемо, но ако се съди по интонацията, благодарствено. Беше трудно да се разбере по-точно, понеже половината от доста голям къшей хляб се оказа моментално в устата му.

След половин час се обади Миша Доценко. И той не открил нищо. Настя съвсем увеси нос. Шансовете за успех намаляваха с всяка минута. Нима е сгрешила? Но все пак трябва да има брънки, съставящи замисъла на човека, който е решил да се разправи по такъв начин с Михаил Черкасов. Не може да се задоволи само с бележника, това е глупаво и безсмислено. Можеха никога да не намерят бележника. Трябва да има още минимум две брънки и първата е насочване към Черкасов. Много приблизителна, но даваща възможност да го подозират. Без втора брънка по принцип всичко губи смисъл.