Отдел Убийства: Главният заподозрян

По думите на Дорошевич Черкасов бил добър и дори сантиментален, към подаръците и старите предмети, с които го свързвали някакви скъпи спомени, се отнасял нежно. И много обичал чистотата и реда, постоянно миел пода, бършел мебелите и лъскал плочките. Не понасял разхвърляни вещи. Между другото това било едно от затрудненията в съвместния им живот. Славик потвърди това, което бе казал и Черкасов, и съседът: Михаил не обичал външни хора в апартамента си, никого не канел на гости и при възможност не пускал по-навътре от антрето. Не, той от никого не се страхувал и никого не подозирал в кражба, просто такъв му бил характерът.

— Ако ти кажа, че в отсъствието на Черкасов някой е влязъл в дома му, за кого ще си помислиш най-напред? — попита Селуянов.

— Най-напред? За никого — моментално реагира Дорошевич и беше ясно, че това е наистина първата и единствена реакция.

— А на второ място? Ако не бързаш, а си помислиш малко?

Славик възприе думите като ръководство за действие и се замисли. Селуянов чакаше търпеливо, като се стараеше да не наруши сложния процес на размърдване на мозъка, защото Дорошевич явно нямаше голям навик в тази нелека работа. Славик мисли дълго, мръщи чело, хапа устни, пъшка, клати глава в такт с някакви свои мисли и накрая произнесе:

— Не, не си представям, че някой може да го направи. Мишка никога на никого не е давал ключовете от жилището си. В този смисъл беше като звяр, имам предвид инстинкта му да пази собствената си територия, гнездото си. Той дори не понасяше, ако някой хване с ръка нещо, което му принадлежи. Реагираше много болезнено. А пък ако му откраднат ключовете или забележи, че някой ги е вземал, тутакси ще смени патрона. Миша е много предпазлив. И после, той ще припадне само при мисълта, че чужд човек може да дойде в негово отсъствие в жилището, да върви с кални обувки по стерилния му под и да пипа нещата му. Истина ви казвам, аз го познавам.