Отдел Убийства: Илюзия за грях

Александър Иванович Николаев, приятел на баща ни. Адреса не знам. Много добре се отнася към нас, през всичките шест години идваше да ни вижда в болницата, занимаваше ме по химия, физика и математика. Мисля, че ще помогне, ако узнае за мен.

Михаил Александрович, лекар в нашата болница. Специалист по възвръщане на паметта при деца с черепно-мозъчни травми. Беше с мен, когато ме отвлякоха. За съжаление не знам фамилното му име. Висок красив брюнет. Съветвах се с него как да получа диплома за средно образование. Ако му се напомни това, непременно ще разбере, че става дума за мен. Всъщност не знам дали е жив. Когато ме откарваха от болницата, нещо му направиха.

Неотдавна в нашето отделение убиха медицинската сестра Аля Миркова. И дойде милиция. Ако не са открили убиеца, може би все още се навъртат в отделението.“

Мирон щракна един клавиш и бързо изчисти текста от „прозореца“. Сега екранът беше разделен на две, в едната половина отново се появи математическият текст, а другата остана празна. На нея Мирон имаше намерение да „разговаря“ с Наташа. Браво на това момиче, то е храбро и съобразително, има способности не само за точните науки.

Лекарят Михаил Александрович. Това звучи добре като се вземат предвид вчерашните думи на Наташа, че има алергия към повечето лекарства и само в болницата знаят какво точно може и какво не бива да й се дава. Господи, какъв късмет извади, че вчера не успя да говори с Василий! А беше решил твърдо… Види се, Бог го е отклонил. Съдбата е благосклонна към него. Трябва да положи всички усилия, и то съвсем непринудено, да извлече максимална полза от това обстоятелство.

„Казах на Василий, че ти не бива да се вълнуваш и разстройваш, защото се затормозяваш от това психически и не можеш да работиш. Навярно в медицинския ти картон е отбелязано всичко във връзка с лекарствата. Разбираш ли какво искам от теб?“

— Сега ще те науча как се изваждат математическите знаци — междувременно говореше той. — Гледай внимателно и запомняй кой знак как трябва да се изведе на екрана. За тази цел установяваме специален режим на работа и използваме клавиша Alt…

Известно време действително се занимаваха с това, после Наташа започна все по-често да греши и да забравя какво й е показал Мирон.

— Ама какво ти става? — с досада попита той. — Защо си толкова разсеяна и тъпа днес? Да не е от безсънната, нощ?

Девойката извърна очи, устните й затрепериха.

Тфу, дръвник такъв, наруга се мислено Мирон. Защо й говоря с такъв тон? Малката е в толкова сложно положение, а аз искам от нея бог знае какво. Друга на нейно място ще загуби ума и дума от ужас, а тя се държи храбро, държи се великолепно.

— Страх ме е — едва чуто проговори Наташа.

— И от какво те е страх? — попита той колкото се може по-невъзмутимо.

Целият изтръпна, обля го студена пот. Край, сега тя ще се изтърве и ще почне да говори за неща, които са предназначени само за мълчаливия и безгласен монитор. Всичко пропадна. А каква идея имаше!