Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Рано на следващата утрин завесата трепна. Стела се омота в завивките си — единствената защита, с която разполагаше. Но не Рушителят влезе в носилката й. Тя възкликна радостно: посетителят й бе кръглоликият евнух, когото не беше виждала повече от седмица. Веднага забеляза, че той изглежда болнав. Кожата му бе придобила сивкав оттенък, провиснала от бузите и врата му.
— Какво ти имаше? — попита Стела.
Той погледна към нея — две бездни отчаяние — а после отвори уста. За момент девойката не разбра. От гърлото на приятеля й излизаха неразбираеми звуци. Очите му се насълзиха. Тогава Стела се вгледа по-внимателно и втрещено покри лице с длани. Езикът му. Езикът му бе отрязан.
Войниците разговаряха оживено под зората на новия ден. Беше слънчево, ясно и студено. Скрежовит дъх обгръщаше хора и коне. Облаците се бяха отдръпнали от склоновете, разкривайки заснежените скали. Тези безименни върхове оформяха стена, протегнала се от хоризонта, с Просеката за единствена пролука. Гледката излъчваше деликатната красота на стъклена скулптура.
— Не изглежда като място за сражение, нали? — каза Модал, който стоеше до внука си. Около тях хората от Инструър се приготвяха за последния отрязък от прехода. — До този момент имахме късмет с времето, но много от хората ти не са екипирани подходящо за северна зима. Да се надяваме, че войната няма да се проточи дълго, иначе войниците ти ще започнат да се топят като монети.
Лийт му се усмихна.
— Кралицата добре ли е? — попита срамежливо той. Посивялата глава кимна в отговор.
— Е, това е — продължи младежът. — Пътуването, започнало преди почти година, приключва тук. Надявам се да съм достатъчно добър с меча, че да оцелея.
Модал го погледна изненадано.
— Нима не знаеш как да използваш Стрелата като оръжие? Целият лагер очаква да си служиш с нея като герой. Как така…
— Той… Говорих с човек, който знае неща за Джугом Арк — рече Лийт, тъй като не желаеше да разкрива специфичното си отношение със Стрелата. — Той каза, че нещата, които мога да правя с нея, са ограничени. Фемандерак обеща да ме обучи, но не съм го виждал от много дни. Не зная какво е станало с него.
— С кого си се виждал? — меко попита старецът. — Говори ли с приятелите си? Със семейството?
— Не започвай и ти! — изръмжа Лийт. — Защо всеки си мисли, че брат ми е по-важен от задаващата се битка? Защо не ме оставяте да се съсредоточа над войната?
— Лийт, не съм казал…
— Ами ти? — На този последен ден напрежението на Лийт избухваше. — Няма ли един човек, с когото трябва да говориш? Дори опитал ли си се да говориш с баща ми?
По нараненото изражение на възрастния мъж Лийт можеше да види, че думите му са постигнали желания ефект, но видяното не му донесе радост.
Последният марш започна, само че армията не крачеше с вчерашната бързина. Погледите не се откъсваха от ставащия все по-голям пролом, поради което мнозина се спъваха. Земята ставаше все по-камениста — преливането й остави назад лек наклон и остри скали, които трябваше да бъдат заобикаляни. В ясния утринен въздух Просеката изглеждаше изкусително близо, а все оставаше недостъпна.
Точно преди пладне авангардът на фалтанската армия изникна иззад хребет, озовавайки се в подножието на сипей. Пред тях лежеше Просеката, може би на около една трета левга. Онези, които бяха яхнали коне, дадоха воля на радостта си… но звукът бързо затихна, стопявайки се в ехото.
Надолу по склона се спускаха стотици, хиляди петънца, който се придвижваха с лекота и заемаха сякаш непревземаеми позиции. Само след мигове целият склон гъмжеше от тях, подобно на разбунен мравуняк.
Неспособен да почувства каквото и да било, изцеден и смазан, Лийт лееше горчиви сълзи от седлото си, гледайки как брудуонската армия се излива във Фалта.
Глава 13
Обсадата на Черепната скала
Брудуонската войска напредваше сред почти пълно мълчание. Никакви крясъци, никакви опити за сплашване на фалтанския противник. Армията на Рушителя се отличаваше с неестествено спокойствие, като че месеци наред бе упражнявала тази си поява, изчерпваща най-голямото им усилие — победата щеше да бъде тяхна. Тази тишина оказа далеч по-силно влияние и от най-кръвожадните ревове.