Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Измамени, осъзна Лийт. Примамени сме тук като мишки в капан. По някакъв начин брудуонците бяха наясно, че ще пристигнат първи. Колко дълго бяха наблюдавали усилията на Лийт да сформира армия? Нима шпиони са докладвали напредъка й още от напускането на Инструър? И врагът от Брудуо е разчел появата си, за да нанесе най-силно отчаяние на изтощените фалтанци? Ако знаехме, че ще изгубим надпреварата, щяхме да се придвижваме много по-внимателно. Тежестта на осем хиляди мъртъвци притисна още по-силно раменете на Лийт — те бяха умрели напразно. Дали грешният съвет на водача от Фавония бе случайност, както смятаха генералите, или криеше нещо по-коварно?
— Трябва да се отдръпнем назад! — кресна глас в ухото му. Но за Лийт думите бяха престанали да носят смисъл. — Те ще ни засипят с камъни! Да се отдръпнем към равнината!
— Не искам да отстъпвам — промълви Лийт. Крайниците му бяха като вкочанени. Шокираният му разсъдък също бе като потопен в лед.
— Отведете назад коня на Стрелоносителя! Не бива да оставаме тук!
Други гласове, също тъй трескави, се вляха в крещенето.
— Свирете сигнал за отдръпване!
— Уведомете колите!
— Не! Трябва да се изкачим!
— Погрижете се за Стрелодържеца!
Стърженето на камъчета придърпа вниманието на Лийт към сипея. Най-близкият брудуонец вече се намираше на не повече от минута бяг от тях, а зад него извираха още войници. Всичко това му се струваше нереално. Младежът се загледа в кафявите бойци и осъзна, че всичко това действително се случва. Пътуването им беше толкова дълго, че той бе забравил за свършека, който рано или късно щеше да настъпи. Брудуонците бяха истински, мечовете им също. И те се бяха укрепили в Просеката.
— Погледни — рече Рушителят, стискайки рамото на Стела. Пръстите му болезнено потъваха в плътта. — Виж как се разгръща планът ми.
— Виждам два пъти повече фалтанци — изсъска тя, без да я е грижа за наказанието, което щеше да последва. — Те също може да са ти подготвили капан.
Неумиращият се изсмя в отговор на думите й.
— Може да са изкарали сто хиляди глупци на бойното поле, но всички те са необучени и изтощени от забързаното пътуване. И са обезкуражени, защото бързането им е било напразно. Моите воини са гладни за победа, докато техните отчаяно се надяват да избегнат поражение. Но не ще го избегнат, тъй предричам аз. А ти, моя малка тигрице, ще ги гледаш как умират.
Той отдръпна ръка от рамото й. Стела почувства леко облекчение — както би се почувствала пленената муха, когато паякът насочи вниманието си към друга жертва.
— Пригответе синия огън — нареди Неумиращият на слугите си. — Трябва да имам връзка с Махди Дащ.
Стела се приведе от скалата, опитвайки се да види по-ясно случващото се долу. Фалтанци вече отстъпваха, отдръпваха се от настъплението на врага още преди да са били разменени удари. Но въпреки това разстоянието между двете армии се топеше. От наблюдателната й позиция армията на Фалта изглеждаше объркана — опашката още пристъпваше напред, докато авангардът тичаше обратно. А брудуонците напредваха, без да бързат.
Всичко може да се реши тук и днес. Тази смразяваща мисъл я накара да осъзнае колко много зависеше от фалтанската победа.
Лийт се опомни. Това беше неговата армия. Не всичко беше изгубено. Може би една победа, спечелена днес, щеше да донесе покой на осемте хиляди трупа. Отстъпването почти ги беше отвело далеч от коварната земя в основата на склона. Пред тях се беше разкрила широка равнина, покрита с фалтански войници. Някои от тях изваждаха мечове, а други приготвяха лъковете си за стрелба. Конници, копиеносци, пехотинци — умели и готови за битка. Гледката успокои нервите му. Лийт повдигна Джугом Арк високо и бойците му изреваха в отговор на пламъка.
— Обърни се! — долетя недалечен вик. — Обърни се и посрещни!
Джетарт. Лийт обърна коня си, за да се изправи с лице срещу брудуонците. Обзе го вълнение. Смърт. Смъртта крачи насреща ни. Сърцето му биеше ускорено. За миг той посегна към меча си, копнеещ да нанесе удар, сетне се сети за Стрелата. Никой не ще се изправи насреща ми, докато тя е у мен!