Сребристи сенки [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-099-7
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребристи сенки [bg]». Краткое содержание книги:
Това бяха Сидни думи за такъв като мен, който действително водеше доста егоистично съществуване. Ала щом срещнах сияещите очи на Сидни и видях надеждата и радостта, излъчващи се от нея, се почувствах готов да ги следвам. Бях готов на тази безкористна крачка с нея, с всяка фибра на съществото си знаех, че всичко, което правехме сега, се отнася за двама ни, а впоследствие и за нашето семейство. Това беше най-важното решение, което съм вземал в живота си… и никога не съм бил по-щастлив.
Когато брачните клетви бяха изречени и пръстените — сложени, свещеникът ни обяви за съпруг и съпруга. Привлякох Сидни към гърдите си и я целунах, преизпълнен с любов и жизненост, с щастие и вяра в бъдещето.
— За мен е голямо удоволствие да представя на света Ейдриън и Сидни Ивашков — обяви свещеникът, когато най-сетне се откъснахме един от друг.
Усмивката на Сидни леко помръкна и аз не се сдържах и простенах.
— О, не. Сега пък какво има?
Тя се засмя.
— Нищо, нищо. Просто винаги съм си мислела, че ще запазя фамилията си или поне с тире между двете фамилии.
— Наистина ли, жено? — попитах строго. — И ми го казваш чак сега? Заради това ми дължиш още една целувка.
Отново я притеглих към себе си и получих дори две целувки. Подписахме документите със свещеника, а след това дадох още малко бонуси на него и на фотографа. Освен това купих картата памет на фотоапарата му, въпреки протестите му, че обикновено той обработвал снимките и ги качвал онлайн.
— Няма време — прекъснах го, размахвайки вълшебната пачка пари. Тя беше почти толкова въздействаща, както внушението.
След като всичко бе свършено, ние събрахме вещите си и се сбогувахме с малкото кътче от Италия.
— А сега какво? — попита Сидни, докато вървяхме към вратата, хванати ръка за ръка.
— Сега ще се махнем от тук и повярвай ми, ще го направим със стил.
Мъжът, който ни бе уредил церемонията, задържа вратата отворена, за да минем, повече от облекчен да види края на това малко приключение. Аз отново му благодарих и излязох в главния коридор…
… където ни очакваха група алхимици.
Глава 21
Сидни
Невидима сила внезапно вдигна алхимиците във въздуха и ги запрати към стените. Нямаше нужда да питам, за да разбера, че това бе дело на Ейдриън. Усетих ръката му на гърба си, която ме тласкаше напред.
— Да вървим.
Затичахме се по коридора, без да се оглеждаме назад. И двамата знаехме, че алхимиците няма да останат повалени за дълго.
— Трябва само да се доберем до „Синята лагуна“ — каза ми той.
— Това басейн ли е, или нещо подобно? — попитах аз. Обувките и роклята ми пречеха да тичам редом с него и Ейдриън улови ръката ми и ме повлече напред.
— Това е нов хотел. В южния край на „Стрип“.
— В южния край… — Мислено си представих картата на булевард „Лас Вегас“. — Та това е на повече от километър и половина от тук!
— Съжалявам — отвърна той. — Няма друг начин. Имаме някои доста специфични параметри и съществуват само няколко места, които отговарят на тези условия.
Не попитах за повече подробности и ние се озовахме на етажа с игралните зали. Обикновено в такава ситуация бих се зарадвала на претъпкано място, където щяхме лесно да се изгубим в тълпата, но с тези сватбени одеяния двамата с Ейдриън трудно можехме да останем незабележими. А и това, че се блъскахме сред навалицата, за да си проправим път, също привличаше вниманието.
— Извинете! — извиках, когато Ейдриън, без да иска, се блъсна в една сервитьорка, понесла табла с напитки. Те се изляха върху неколцина доста изненадани играчи край масата за блекджек, но нямаше време за по-нататъшни извинения или компенсиране на щетите. Погледнах бързо през рамо и не видях алхимици, но в тълпата зад нас имаше суматоха, което ме наведе на мисълта, че нашите преследвачи са по петите ни.
Етажът на казиното за мен беше като лабиринт, но изглежда, Ейдриън знаеше точно къде отива. Не след дълго се озовахме при главния вход и кръговата алея пред хотел „Флоренция“, където цареше съвсем друг вид хаос. Свечеряваше се и броят на хората, влизащи и мотаещи се наоколо, значително се бе увеличил от търсачите на удоволствия, дошли да поиграят хазарт, да погледат шоу програми или да се отдадат на други развлечения. Алхимиците все още не ни бяха застигнали и двамата се озъртахме трескаво за следващото ни средство за придвижване.