Сребристи сенки [bg]

Приятелката й я смушка.

— Направи го! — прошепна театрално.

Миг по-късно вече имах нови обувки. Естествено, маратонките не можеха да ме избавят от пришките, но когато пристигнахме на нашата спирка и станах, краката ми бяха благодарни за смяната. Пищният тюл на роклята се спускаше отгоре и никой не можеше да заподозре какво се крие под него. Никакви преследвачи не ни очакваха, когато слязохме от трамвая, и ние изминахме почти без да бързаме, пресечката, деляща ни от „Синята лагуна“. За пет минути се отдадох на вълнуващата фантазия, че сме тук на медения си месец и се наслаждаваме на забележителностите като всяка друга нормална двойка. Приятната илюзия бе пометена, когато пристъпихме във фоайето на „Синята лагуна“ и видяхме една жена, облечена в костюм, облегната на стената. Когато ни забеляза, мигом се изправи и заговори в слушалката.

— Вика подкрепление — процедих през зъби, като видях, че тя само ни наблюдава, но остана неподвижна. — Докато аз съм пазарувала, те са имали на разположение целия следобед, за да разпръснат шпионите си във всеки голям хотел.

Ейдриън не трепна и остана непоколебим.

— Не й обръщай внимание. Вече сме в безопасност. Успяхме и най-трудното мина. Никога няма да съберат достатъчно хора, за да ни спрат. — Той отиде право на рецепцията и попита: — Извинете, можете ли да ме упътите към площадката за хеликоптери?

Аз бях не по-малко изненадана от служителя да чуя тези думи.

— Имате ли разрешение за достъп? Това е строго охраняван участък, който е затворен за обичайните гости на хотела. — Мъжът ни изгледа със съмнение. — Вие изобщо гости ли сте на хотела?

— Не — отвърна Ейдриън. — Но очакваме… ъ, да излетим оттам. Всяка минута трябва да се приземи хеликоптер от академията „Олга Доброва“. — Това беше още една изненада. „Олга Доброва“ беше най-новото малко моройско училище близо до границата между Калифорния и Северна Невада.

Служителят набра нещо на компютъра си.

— Вашите имена? — Ние му ги казахме и той поклати глава. — Съжалявам. Не сте в списъка с лицата, които имат разрешен достъп до летателната площадка.

— Не можете ли поне да ни кажете кога ще пристигне хеликоптерът? — възкликна Ейдриън. — Той идва специално за нас!

Мъжът отново поклати глава.

— Съжалявам, но не мога да ви помогна, докато не получите разрешение. Следващият, моля.

Ейдриън го прикова с поглед.

— Не, вие ще ни…

— Той вече ви каза, че не може да ви помогне.

Нетърпелив мъж с тениска е лика на Елвис се промуши покрай Ейдриън, последван от жена в същото одеяние и група деца. Те тутакси заговориха в един глас, жалвайки се от разваления климатик. Ние се отдръпнахме обезсърчени и аз забелязах, че жената алхимик, която ни следеше, беше изчезнала.

— Какво става? — попитах.

— И най-блестящите планове могат да се провалят — промърмори Ейдриън. — Това беше сватбеният подарък на Джил: нашето бягство от Лас Вегас. Тя убедила Лиса, че съм в сериозна опасност, и я помолила да изпрати хеликоптер дотук, който да ни отведе до академията „Олга Доброва“, откъдето да се качим на един от техните частни самолети до кралския двор. Дълго пътуване, имайки предвид спирането за презареждане на горивото, но така се избягват обществени места и се елиминират шансовете да се натъкнем на алхимици. Джил каза, че хеликоптерът е готов да долети до тук, но предполагам, че никой не се е досетил, че е нужно специално разрешение от тук, за да се качим на него.