Сребристи сенки [bg]

— Не знаех, че сред алхимиците има такива груби новобранци — отбеляза Ейдриън.

— Понякога използват допълнителни отряди за сигурност за…

Думите ми бяха прекъснати от възторжени възгласи, когато фонтаните внезапно бликнаха. Потоци вода се изстреляха на стотици метри във въздуха, съпроводени от първите тактове на „Да живее Лас Вегас“. Ейдриън отново се затича, но аз го спрях.

— Почакай — казах.

Алхимиците си проправяха път възможно най-близо до фонтаните за огромно възмущение на тези, които чакаха от дълго време. Четиримата се озъртаха наоколо, използвайки всяка пролука сред тълпата, за да ни търсят. Срещнах погледа на единия и той тутакси ме посочи на колегите си. Призовах магията, уповавайки се на дългите часове работа за управление на елементите, за да се свържа с есенцията на водата близо до нас. Алхимиците едва успяха да направят няколко крачки към нас, когато с помощта на заклинанието отклоних една от водните струи на фонтана, която се протегна като ръка към тях. Дългата ми и упорита практика с магията на четирите основни елемента ми помогна да управлявам един от тях по-лесно, отколкото някога, но все пак не бях морой, владеещ магията с елемента вода. Контролът ми върху струята не беше достатъчно точен и без да го желая умишлено, водата обливаше всички хора, намиращи се на пет-шест метра от алхимиците. Стиснах зъби и призовах цялата си магия и енергия, за да придам колкото се може по-голяма плътност на потока, докато го насочвах към алхимиците. Водната маса обгърна четиримата и ги повдигна във въздуха, изтръгвайки удивени викове от множеството, придружени от бясно святкане на фотоапарати и камери. Моето постижение ми струваше огромен разход на психическа енергия, ала аз достигнах целта си. В този момент държах алхимиците като в капан, увиснали над фонтана. Освободих се от магията — което на свой ред ги освободи и те цопнаха със силен плясък в пенещата се вода.

— Леле, това беше суперяко! — възкликна някой до мен. — Последния път, когато бях тук, нямаше такова шоу.

Докато с Ейдриън тичахме към хотела, бившият алхимик в мен не можеше да не потръпне ужасено от тази публична демонстрация на свръхестественото — особено когато наоколо гъмжеше от видеозаписващи устройства. Подобна изява беше в разрез с всички принципи, с които бях закърмена — за укриването на света на паранормалното от обикновените хора, и аз се опитвах да се утеша с мисълта, че поне никой от присъстващите няма да може да определи точната причина за удивителното „поведение“ на фонтана. И ако алхимиците действително бяха загрижени за обществената реакция, не се съмнявах, че щяха да намерят начин да го обяснят в новините.