Сребристи сенки [bg]

— Да се надяваме, че ще стигнем нормално до там — промърмори Ейдриън мрачно. — Как ни откриха?

— Трудно е да се каже. Предполагам, че техните очи и уши са ни засекли някъде — въздъхнах разтревожено. — Вината е моя. Ако не бях сглупила с мечтите си за „истинска сватба“, отдавна щяхме да сме напуснали този град.

Ейдриън ме прегърна.

— В никакъв случай — възрази той. — Радвам се, че го направихме. Те вече ни отнеха толкова много. Няма да ни отнемат и този ден.

— Не, но най-малкото можех да предвидя, че ще се случи нещо подобно — отвърнах кисело, — и да избера рокля, с която да се движа по-лесно. Този стил на русалка не допринася за подвижността на краката, но консултантката ме увери, че ако добави умело дантела отзад, фигурата ми ще изглежда много по-добре.

— От моето място фигурата ти ми изглежда съвсем добре — увери ме моят съпруг, плъзгайки пръсти по кристалните мъниста върху презрамката на рамото ми.

Усмихнах му се, а сетне се озърнах и забелязах нещо.

— Защо не се движим?

Шофьорът махна раздразнено към предното стъкло.

— Типично за това време на вечерта. Всички отиват някъде. Вие, хлапета, не бързате за насрочен час в някой параклис, нали?

— Вече бяхме там — осведоми го Ейдриън.

— Това е добре — кимна мъжът, докато пълзяхме бавно напред. Видях, че ни гледа в огледалото за задно виждане. — Защото може да се наложи да почакаме малко тук. Единственият начин да се придвижиш бързо през този трафик е на мотоциклет, като онези откачалки.

С Ейдриън се обърнахме и погледнахме назад. Отначало видях само море от фарове по натовареното платно, но сетне забелязах малко по-назад четири фара да криволичат между спрените и пъплещи автомобили. Ейдриън, който нощем виждаше много по-добре от мен, се намръщи.

— Сидни, имам лошо предчувствие.

— Трябва да се махаме — казах решително. — Веднага.

Без да задава никакви въпроси, Ейдриън подаде нужната сума на смаяния шофьор.

— Да не сте полудели? Намирате се сред милиони коли!

Това стана очевидно, когато излязохме от таксито и се опитахме да преминем до близката страна на шосето. Засвириха клаксони, когато хукнахме да пресичаме булевард „Лас Вегас“, но повечето коли бяха спрели, така че не се излагахме на твърде голям риск. Всъщност единствените превозни средства, които се движеха, бяха четирите мотоциклета. Те продължаваха да следват предишната си посока, просто опитвайки се да се придвижат по-напред по шосето, и аз си помислих, че може би сме им се изплъзнали. Но тогава, тъкмо стигнахме до бордюра и стъпихме на тротоара, видях един от мотоциклетите да завива рязко в нашата посока. Останалите последваха примера му.