Сребристи сенки [bg]

— Обичайната електронна карта за гост на хотела ще ви осигури качването до върха на „Аурора Тауър“. Оттам, ще се спуснете по западния коридор, където има врата, извеждаща на покрива. Там теоретично можете да минете по моста за техническа поддръжка и да се изкачите по стълбата до хеликоптерната площадка. — Той огледа скептично роклята ми. — Теоретично.

— Теоретично ни устройва — заяви Ейдриън. — Но ние не сме гости на хотела. Ще ти дам още една стотачка, ако ни дадеш електронна карта за обикновена стая в хотела.

— Лесна работа — махна с ръка мъжът. — Но не мога да ви дам такава, която отключва вратата към покрива.

— Ще се справим с нея — заявих аз, надявайки се да е истина.

Портиерът удържа на думата си и след няколко минути ни снабди с електронни карти за гости на хотела. Ейдриън му даде парите и ние се отправихме към асансьора за „Аурора Тауър“.

— Колко пари ти останаха? — попитах аз.

— Не много — призна Ейдриън. — Няколко стотачки. Но щом се качим на хеликоптера за кралския двор, това няма да има значение.

Указанията и картите свършиха работа и не след дълго ние се озовахме пред вратата, извеждаща на покрива. Беше от дебело стъкло, разделена вертикално от два стъклени панела, и върху нея висеше табела, която предупреждаваше, че ако се отвори, ще се включи охранителната аларма.

— Ако се отвори — промърморих. — Чудя се какво ще се случи, ако махнем едното стъкло? Трябва да можем да се промушим през отвора.

— Смяташ да го разбиеш? — попита Ейдриън. — Хопър е във формата на статуя, нали? Може би с него ще успеем да строшим стъклото.

— Имам наум по-елегантно решение.

Сред запасите на госпожа Теруилиджър открих малка торбичка с горчиво ухаещи билки. Пръснах ги върху по-големия долен панел, а след това прочетох два пъти заклинанието в книгата, която тя беше дала. След като бях принудена да правя толкова много импровизирана магия, да използвам стандартно заклинание и съставки, ми се струваше истински разкош. Размахах ръце над стъклото и произнесох заклинанието на гръцки. След миг стъклото започна да се топи като лед и да се стича, образувайки локва на пода. Локвата много скоро щеше да се втвърди, но долната част на вратата сега беше широко отворена и пропускаше въздух отвън. А най-хубавото беше, че не се включи никаква аларма.