Сребристи сенки [bg]

Изминалите два часа бяха толкова трескави, така изпълнени с тревога и вълнения, че имах чувството, че целият ми свят се движи на бързи обороти, като всичко трябва да се свърши сега, сега, сега. Затова беше малко сюрреалистично, когато влязох в магазина и видях Сидни…

… и времето изведнъж спря.

Говорех сериозно, когато и казах да избере каквото иска. Не ме интересуваше какво точно. Тя наистина можеше да се появи пред олтара в синьо-зелената тениска и аз щях да се оженя за нея със сърце, преизпълнено от любов. Както и да е, имах няколко идеи каква рокля ще предпочете. Нещо скромно, да кажем, с дълги дантелени ръкави беше най-смелото ми предположение. Или може би някоя от онези семпли рокли с къс ръкав, без никаква украса. Все пак това беше Сидни. Очаквах от нея прагматизъм.

Това, което не очаквах, беше холивудски блясък. Роклята, обгръщаща плътно фигурата й, подчертаваше тяло, което в никакъв случай не изглеждаше прекалено слабо. Корсажът бе извезан с кристални мъниста, а малко под бедрата диплите органза се разширяваха в истинска феерия от искрящ тюл, обсипан с миниатюрни кристали, досущ като блестяща опашка на русалка. Върху едното рамо роклята се придържаше от фина дантелена презрамка, а другото бе голо. Косата й, с екстеншъни, беше събрана в стилен кок, прихванат отзад с кристален гребен, а отдолу се стелеше дълго, прозрачно було. Дългите проблясващи обеци бяха единственото й бижу, а изкусният гримьор умело бе прикрил следите от умора и златната лилия. Гримът й бе съвършен.

Тя беше съвършена. Сияйна. Прекрасна. Видение.

— Чувствам, че отново трябва да падна на колене — пророних благоговейно.

Тя ми се усмихна нервно и плъзна ръка по блестящата рокля.

— Просто ми кажи, че можеш да си я позволиш, защото нищо чудно да си взема назад думите за тениската.

— Мога да си я позволя — отвърнах, все още омаян от красотата й.

Тя леко ме смушка.

— Тогава по-добре да се облечеш.

Консултантката ме отведе в пробната с радост, която прерасна в истински възторг, когато видя парите ми. Избрахме класически и елегантен двуреден черен смокинг. Жената предположи, че предпочитам да го купя, отколкото да го взема под наем, и аз я уверих, че е така. За да го взема под наем, щеше да ми е нужда кредитна карта, а аз се стремях да използвам моята по-малко, тъй като лесно можеше да се проследи. Когато бе възможно, винаги плащах в брой.

Очите на Сидни засияха, когато излязох от пробната. Чувствах се невзрачен до приказната й хубост, но тя ме увери, че изглеждам невероятно. Консултантката затъкна бял божур в петлицата и аз забелязах, че Сидни стискаше в едната си ръка малък букет от розови божури. В другата държеше двете чанти, с които жонглирахме, откакто пристигнахме в Невада, а сега имаше още малко допълнение към колекцията ни. Преди да напуснем магазина, успях да побера всичко в една чанта, а Сидни хвърли недоумяващ поглед към книжната торба от магазина за вино.