Сребристи сенки [bg]

— Ще се омъжиш с истинското си име, а? Никаква Мисти Стийл?

— Това несъмнено би било по-безопасно — отвърна тя и устните й се извиха в иронична усмивка. — Но ако смятаме да търсим убежище при мороите, всичко трябва да е възможно най-законно. Ти се жениш за Сидни Сейдж, независимо дали ти харесва, или не.

Целунах я по челото.

— Това е единственото, което искам.

По време на цялата процедура не се появи нито един алхимик, което приех за добър знак. След като се сдобихме с разрешението за брак, взехме такси, което ни откара до друг хотел на „Стрип“, в съседство с голям подземен търговски комплекс. Два пъти проверих адреса в мобилния си телефон и след това поведох Сидни към мястото, което бях потърсил по-рано: брачен център, чиято единствена цел бе да подготви желаещите за бърза сватба в Лас Вегас. Като влязохме вътре, се озовахме в сектора със сватбени тоалети, а зад него видях салона за красота. Още щом пристъпихме прага, към нас се приближи консултантката.

— Изглеждате щастлива двойка — приветства ни тя. Запитах се дали беше истина, тъй като и двамата бяхме доста напрегнати заради вероятността да ни проследят. — С какво мога да ви помогна?

— Ще се женим — обявих аз. — И имате два часа, за да й осигурите всичко, което тя иска и от което се нуждае, за да се подготви.

Думите ми стреснаха Сидни.

— Ейдриън… — поде тя нервно.

— Там правите ли прически и маникюр? — попитах и посочих към салона. — Заведете я и освен това й помогнете да си избере рокля. Хубава рокля — не една от онези. — Кимнах към стойката със закачалки наблизо с надпис РОКЛИ НА ИЗГОДНИ ЦЕНИ.

— Ейдриън… — поде Сидни отново.

— А аз ще имам нужда от смокинг — продължих. Извадих от джоба си лист хартия и измъкнах химикалката от ръката на консултантката. — Ето това са мерките ми. Изберете такъв, който ще подхожда на роклята й. Доверявам се на вкуса ви. А също и всичко, което тя пожелае.

— Тръгваш ли? — попита Сидни, внезапно осъзнала какво става.

— Имам да свърша набързо още едно-две неща. Но ще се върна след два часа. — Сидни и консултантката продължаваха да ме гледат ошашавено. — О — додадох. — Предполагам, че ще трябва да се разберем за парите. Колко глупаво от моя страна. — Отново взех химикалката и надрасках едно число — доста голямо число — върху листа с мерките ми. — Това достатъчно ли е? — Сидни ахна, като видя сумата. Консултантката само леко повдигна вежди.

— Да, сър. Определено. Ще заплатите ли част от сумата в аванс?