Сребристи сенки [bg]

— Достатъчни са ни — заявих и му подадох пачка банкноти.

— Оттук — рече той и ни поведе към врата е надпис: „ТОСКАНСКИ ПАРАКЛИС“. Отвори я със замах.

Сидни ме изгледа изумено.

— Дал си подкуп за нашето брачно начало?

— Хубавите места се запазват предварително дори в Лас Вегас. — Поканих я вътре с галантен жест. — Това беше единственият начин да те заведа в Италия.

Моята невеста пристъпи вътре, засмя се и се огледа с възторг. Малкият параклис побираше около петдесетина души и беше изрисуван според американската представа за италианско великолепие. Фреските по стените изобразяваха пищни лозя, а куполообразният таван бе покрит с ангели. Изобилието от позлатени первази и украси в помещението не свидетелстваше за особено изискан вкус, но съдейки по сияещите й очи, това нямаше никакво значение за Сидни.

В предната част се издигаше подиум, отрупан с цветя. Зад него стоеше свещеник, а един от фотографите на хотела стърчеше наблизо. На тях също им дължах пари. Мъжът, който ни пусна, работеше за бюрото по сватбени резервации. Съществена част от плана ми беше разговорът ми по телефона по-рано днес с него. Обещах да му заплатя щедра сума за главоболията, ако ни намери сватбен параклис и съответен персонал. Оставихме чантите си върху празната пейка и запристъпехме към свещеника, когато си спомних нещо.

— О, почакай. Първо ще ти трябва това.

Улових ръката й и плъзнах венчалния пръстен, изработен само преди няколко часа. При вида на блестящото бижу Сидни затаи дъх, а сетне ме погледна разтревожено, разбрала най-сетне откъде са се взели парите за това приключение.

— Ейдриън, това са рубините на леля ти.

Поведох я към олтара.

— А сега са твои.

Свещеникът беше предупреден за ограниченото ни време и сведе церемонията до най-основното, придържайки се към това, което изискваше законът в щата Невада. Добави от себе си малка част, съчинена лично от него, чиито думи се запечатаха в мозъка ми като жигосани и които повтарях по-късно, докато плъзгах малката блестяща халка с рубини върху пръста на Сидни: До днес и двамата сте живели сами. Всяко решение, което сте вземали, се е отнасяло само за всеки един от вас поотделно. От сега нататък, до края на дните ви, животът на единия ще бъде свързан с живота на другия. Всяко взето решение ще се отнася за двама ви. Това, което направи единият, ще засегне и другия. Вие сте семейство, едно цяло… неразделно и неразрушимо.