Сребристи сенки [bg]

„Това е най-романтичната история на света. Имам чувството, че гледам филм по телевизията.“

„Благодаря — написах й. — Някакви съвети?“

„Не, справяш се супер. Еди е бесен, задето сте избягали. Може би това ще го накара да се почувства по-добре.“

Изпитах облекчение да узная, че Еди е пак с нея и нищо лошо не се е случило с Джил, докато е отсъствал.

„Засега го пази в тайна — написах. — После се подготви за истинска експлозия. При условие че мога да измъкна двама ни от тук.“

„Може би ще успея да помогна с последното“ — отговори тя. Не виждах как би могла, но нямаше повече есемеси и много скоро аз се улисах в своите задачи.

Не ми отне много време, за да стигна до целта си: бижутерийния магазин, където се купуваха и продаваха скъпоценности. Не беше някоя мрачна и долнопробна дупка като повечето заложни къщи, но принципът на работа беше сходен. В крайна сметка това беше Лас Вегас. Когато влязох, ме посрещна възрастен побелял мъж и попита с какво може да ми помогне. Въздъхнах дълбоко и направих немислимото — извадих едно от копчетата за ръкавели на леля Татяна.

— Колко ще ми дадете за това?

Мъжът затаи дъх и го огледа с бижутерска лупа.

Как можеш да ми причиняваш това? — възмутено се развика леля Татяна. — Как може да захвърляш с лека ръка моето бижу?

Не го захвърлям — уверих я. — Това е важно. Това е за бъдещето.

Бъдеще с едно момиче от човешката раса!

Бъдеще с жената, която обичам — отвърнах твърдо. — Обичам те, лельо Татяна, но ти си отиде. Сидни е тук и моето място е редом с нея. Няма смисъл тези копчета за ръкавели да си стоят просто така.

Ти ме предаде! — не мирясваше призракът на леля Татяна.

Бодна ме чувство на вина, но останах непоколебим. Веднъж бях занесъл рубина от същите копчета в една заложна къща с намерението после да го откупя. Върнах си го доста трудно — бях на косъм да го изгубя — и преживяването беше доста травмиращо. Но сега нямаше да има връщане. Не само че давах цялото копче, но беше завинаги. С нашето ограничено време нямаше да успея да спечеля достатъчно на покер, за да го откупя. Това беше моята жертва, за да осъществя мечтата на Сидни.

Разбира се, сумата, която назова бижутерът, беше малка и ние започнахме да се пазарим, предлагайки различни цифри. Почти се договорихме за цената (макар и значително по-ниска, отколкото струваше копчето), когато изиграх следващата си карта и извадих и второто копче.

— Дайте ми тази сума — заявих — и съм съгласен. Искам тези камъни да се монтират върху венчален пръстен от бяло злато. Нужни са ми и две брачни халки. Платината ще задържите като заплащане. Тя струва много повече, отколкото ще ми дадете в замяна. О, и всичко да е готово след час.